fbpx

Икономическият ефект от жегите: един ден с над 32 градуса = на половин ден стачка

Allianz Trade изчислява, че последните горещи вълни могат да доведан до спад на световния БВП с близо 0,6 пункта през 2023 г., а при Китай той може да бъде дори 1,3 пункта. Тази притеснителна констатация отразява малка част от страховете на застрахователите, отнасящи се до следващите години, отбелязва latribune.fr.

Навлизаме в ерата на „световното завиране“, коментира с тревога миналия месец генералният секретар на ООН Антониу Гутериш новия топлинен рекорд, който светът преживя през юли. Европейската служба по промените на климата Коперник потвърди, че юли 2023 г. – белязан от горещи вълни и пожари по целия свят – е бил най-топлият месец, регистриран някога на Земята, със средна температура 16,63 градуса. Тя е била с 1,5 градуса по-висока от времената на прединдустриалната ера, което е границата, определена от Парижките споразумения.

А за Allianz Trade това общо затопляне вече има осезаеми икономически последици. Анализирайки наличните данни и проучвания, застрахователят изразява мнението си в изследване, публикувано през миналата седмица, че тези горещи вълни „са стрували 0,6 пункта от световния БВП през 2023 г.“, „което е изключително важно и извежда на преден план опасността от климатичните промени“. Според тези изчисления, БВП на Китай може да спадне дори с 1,3 пункта, на Испания – с 1 пункт, на Гърция – с 0,9 пункта, на Италия-  с 0,5 пункта, на Съединените щати – с 0,3 пункта и на Франция – с 0,1 пункта.

Един ден на екстремни горещини, надвишаващи 32 градуса, е еквивалентен на половин ден на стачка“, изчисляват от Allianz Trade. Това е шокиращ извод, но представя реалната картина на действителността.

Спад на проидводителността

През последните месеци Съединените щати, Европа, Китай и други страни в Азия се сблъскаха с рекордно повишаване на температурата […]. Изменението на климата ще увеличи честотата и интензивността на екстремните горещини, създавайки „ново разбиране за нормалност с наличието на горещи вълни, суши и пожари. Подобни събития оказват влияние не само върху хората и дивата природа, но и върху икономиките, посочва Алианц Трейд.

В същото време „служителите, подложени на горещините, съкращават работното си време, забавят изпълнението на задачите си и допускат грешки. Намаляването на производителността на труда в резултат на екстремните температури е добре познат феномен“, добавя Застрахователят.

И страховете отиват дори по-далеч от спада в световната производителност.

След няколко години светът ще бъде незастраховаем

Тези явления предизвикват тревогата сред застрахователите. Още през 2015 г. Анри дьо Кастрис, тогавашен главен изпълнителен директор на Axa, заяви, че „покачване с 2 градуса на средната температура в света все още може да бъде застраховаемо, но това, което е сигурно е, че при покачването с 4 градуса това вече няма да е възможно“. Съвсем наскоро, по време на икономическите срещи в Екс-ан-Прованс в началото на юли, Паскал Демюрже, управляващ директор на MAIF, алармира относно „някои особено изложени на риск зони, в които застрахователната среда е силно влошена“. Става дума по-специално за крайбрежните райони, изложени на риск от заливане с вода поради изменението на климата и топенето на ледовете.

Ако оставим застрахователния пазар на свободната конкуренция, някои ще се оттеглят от тези области и постепенно тежестта ще натежи върху останалите застрахователи, които след това ще трябва да напуснат и следователно 10-15% от французите вече няма да бъдат застраховани, което е невъзможно”, предупреди застрахователят.

Всички тези рискове водят компаниите и политиците по света до едно и също заключение: „Това показва спешната необходимост от полагане на извънредни усилия за намаляване на глобалните емисии на парникови газове, които са основната причина за тези рекорди“, казва Саманта Бърджис, заместник-директор на Европейска служба Коперник за изменението на климата.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"