Във Великобритания Риши Сунак наследи Лиз Тръс на поста министър-председател. Най-важната задача пред него е възстановяването на доверието в икономиката, напълно сринато от предишните правителства, коментира RFI.
Лиз Тръс, която бе поста за най-кратко време, само 44 дни, нанесе най-много щети с нефинансирания си план за намаляване на данъците в полза на богатите. Пазарът я накара да си плати за това нелогично решение взето в разгара на икономическата криза. В крайна сметка британците са тези, които платиха сметката: инфлацията от 10%, най-високата в Г-7 и най-високата от 40 години насам, намалява значително тяхната покупателна способност. Това се отрази на потреблението, което спадна с 1,4% през септември. Паундът е на най-ниското си равнище и лихвените проценти скачат, докато в същото време дългът расте опасно; днес той тежи почти толкова, колкото и БВП на страната. На хоризонта се задава рецесията. МВФ и анализатори от частни банки обявиха, че очакват свиване на британската икономика през 2023 година.
Как може следващият министър-председател да оправи положението?
Джеръми Хънт, мимолетният министър на финансите, извикан на пожар на помощ от Лиз Тръс в последните й дни като премиер, предупреди: ще трябва да се вземат трудни решения при изготвянето на следващия бюджет. Той намеква за намаляването на публичните разходи и за единственото възможно решение за увеличаването на данъците, което да донесе свежи пари в хазната на държавата, изправена пред станалия непосилен държавен дълг.
Това е много труден избор в момент, когато домакинствата се нуждаят повече от всякога от държавна помощ, за да се справят с енергийната криза. Риши Сунак, бивш министър на финансите, много добре разбира тези проблеми. Той е привърлженик на ортодоксални бюджетни политики. Когато беше начело на финансите в кабинета на Борис Джонсън, той повиши корпоративния данък и социалните вноски. Следващата стъпка може да бъде увеличаване на данъчната тежест върху свръхпечалбите.
Свързани ли са с Брекзит настоящите неуспехи на британската икономика?
Пандемията, а след това и енергийната криза, задълбочена многократно от войната в Украйна, са непосредствените причини. Но тези сътресения стават в една икономика вече отслабена от Брекзит. Излизането от Европейския съюз влоши проблема с недостига на работна ръка. То не се оказа лекарство срещу спада на производителността, напротив, задълбочи го. След 2016 г., годината на референдума, инвестициите, икономическият ръст и потреблението се развиват с по-бавни темпове във Великобритания, отколкото в съпоставими страни. Този политически избор се оказва като цяло негативен за доброто състояние на икономиката на кралството.
Разбира се, разводът не беше катастрофата, която предвиждаха привържениците на оставането в ЕС, но още по-малко рогът на изобилието, възхваляван от „брекзитърите“. Но признаването на този факт също е част от недомислиците на Консервативната партия. Торите са в основата на развода с референдума, предложен от Дейвид Камерън, в опита му да възстанови подкрепата на народните класи. Ето защо днес темата остава табу сред тях. Нито отиващата си Лиз Тръс, която все пак беше привърженичка на „оставането“, нито силният човек на деня Риши Сунак, направиха равносметка на изгубените илюзии за Брекзит.
