Какво е отношението на хората в България към капитализма и свободната пазарна икономика и какви са нагласите в България в сравнение с тези в 33 други страни? Това е предмет на проучване, проведено от д-р Райнер Цителман между юни 2021 г. и декември 2022 г. в общо 34 държави. Това е най-голямото и най-подробно проучване в света за образа на капитализма, правено някога. То е проведено в САЩ и в малки, средни и големи страни в Европа, Южна Америка, Азия и Африка. Във всяка страна са анкетирани представителни извадки от около 1000 респонденти. В България агенцията Ipsos MORI изследва представителна извадка от 1000 души между 14 и 27 октомври 2022 г. Общо 34 550 респонденти са взели участие в проучването, което ще бъде представено у нас лично от д-р Цителман.…
Отношението към икономическата свобода в България
В първия набор от въпроси пропазарното твърдение предизвика най-голяма подкрепа в България: „Аз съм за икономическа система, при която държавата определя правилата, но в идеалния случай няма друга намеса от нейна страна“ (34 процента), въпреки че антипазарното изявление „Нуждаем се от много повече държавна намеса в икономиката, тъй като като пазарът се проваля отново и отново“ също привлече подкрепа от 34 процента от анкетираните.
На трето място, 31 процента от анкетираните българи споделят антипазарното убеждение, че „Държавата трябва да определя цените за наемите и храните и трябва да определя минималните и максималните заплати; в противен случай системата е социално несправедлива“, докато подобна част от респондентите се съгласиха и с пропазарното мнение, че „Смятам, че в една добра икономическа система държавата следва да бъде собственик само в определени сфери, лъвският дял на собствеността трябва да е в частния сектор” (28 процента).
Анализът на отговорите на трите продържавни и три пропазарни твърдения разкрива 30% одобрение за по-силна роля на правителството, както и 30 процента одобрение за пропазарни мерки и намалена роля на държавата. Разделяйки средната стойност на положителните твърдения на средната стойност на отрицателните, получаваме коефициент от 0,98, към който ще се връщаме често в този анализ – Коефициент по-голям от 1,0 означава, че доминират нагласите за икономическата свобода, коефициент по-малък от 1,0 означава, че доминират мненията против икономическата свобода. Така нашето проучване установява, че българите заемат неутрална позиция спрямо пазарната икономика (най-сетне, докато не се споменава думата „капитализъм“), нито изразяват голямо одобрение (както в Полша или Чехия), нито голямо неодобрение (както в Русия или Сърбия, например) (Фигура 1).
България: Шест твърдения за добрата икономическа система
Какво свързват хората в България с понятието „капитализъм“?
На всички респонденти бяха представени 10 термина – пет положителни и пет отрицателни заедно с въпроса кои свързват с думата капитализъм. На първо място, българите най-вероятно свързват „капитализма“ “Ориентираност към производителността, постоянен натиск за постижения“ (75 процента). Също толкова високи са и асоциациите с „алчност” (74 на сто) и „Широк асортимент от стоки” (73 на сто). Между другото, респондентите във всички анкетирани от нас бивши социалистически страни силно свързват елемента „Широк асортимент от стоки“ с „капитализма“, защото много от тях все още си спомнят живота при социализма, когато това изобщо не е било така. В установените капиталистически страни това е едно от предимствата на капитализма, което се споменава много по-рядко. Общият резултат: българите са почти еднакво склонни да свързват капитализма с положителни и отрицателни термини. Средно негативни термини като “Алчност”, “Корупция” или “Хладни човешки отношения” се избират от 68 на сто от анкетираните. За сравнение, положителни термини като „Просперитет“, „Прогрес“, „Иновация“ и „Свобода“ са избрани от 64 процента (Фигура 2).
България: Асоциации с „капитализъм“
Разлики се появяват, когато анализираме отговорите на този въпрос по възрастова група: колкото по-възрастни са българските респонденти, толкова по-вероятно е да свързват капитализма с „Широк асортимент от стоки“. Този артикул избират 83 на сто от българите над 55-годишна възраст срещу едва 61 на сто от анкетираните под 30-годишна възраст. Очевидно е, че по-възрастните българи все още могат да си спомнят реалностите от живота при социализма, когато много стоки бяха дефицитни и имаше опашки почти навсякъде. Дори „Иновация“, която почти не съществуваше при социализма, се избира значително по-често от по-възрастните (76%) като нещо, което свързват с капитализма, отколкото сред по-младите българи (59%). В същото време преживените трудности в социалистическите страни често са възпитавали чувство за солидарност и полезност, което вероятно е причината по-възрастните българи (77%) да свързват капитализма с „Хладни човешки отношения“ по-често, отколкото по-младите им сънародници (52). процент).
18 положителни и отрицателни твърдения за „капитализма“
На респондентите бяха представени общо 18 твърдения за капитализма, 10 от които отрицателни и 8 положителни. Съгласието с отрицателните твърдения (средно 34 процента) очевидно превъзхожда положителните изявления (средно 20 процента). Полученият коефициент е 0,59 (всички стойности под 1,0 са показателни за антикапиталистическо отношение).
Без изключение деветте най-често избирани твърдения са отрицателни.
Например 47 процента от анкетираните българи казват, че „Капитализмът е контролиран от богатите, те определят политическия ред“; 45 процента вярват, че “Капитализмът води до монополи, при които отделни компании (напр. Google или Amazon) контролират целия пазар”; 44 процента твърдят, че „Капитализмът води до нарастване на неравенството”; и 41 процента са съгласни, че „Капитализмът засяга егоизма и алчността.“ Едно отрицателно твърдение, което успя да влезе в първите пет само в една шепа от 31 изследвани държави, поставя България на пето място: 31 процента от анкетираните са на мнение, че „Капитализмът отново и отново води до икономическа и финансова криза“ (Фигура 3).
В глави 1 и 2 видяхте, че въз основа на обективни данни капитализмът е свършил невероятна работа за намаляване на глада и бедността и е подобрил условията за обикновените хора в много страни. Никой сериозен икономист не би могъл да го отрече – и въпреки това само 20 процента от анкетираните българи признават, че „Капитализмът е подобрил условията на живот за обикновените хора в много страни“ (Фигура 4). Въпреки горчивия опит на собствената си страна с диктатурата и бедността при социализма и въпреки несравнимите страдания и повече от 100 милиона смъртни случая в резултат на неуспешни социалистически експерименти през последните 100 години, само 19 процента от българите приемат, че „Капитализмът не може да бъде заменен; предходни опити да се замени капитализма винаги са водили до диктатури и страдание” (Фигура 3).
България: Твърдения за капитализма – 10 негативни твърдения
България: Твърдения за капитализма – 8 положителни твърдения
Как отношението към капитализма в България се сравнява с отношението в други страни?
Когато цифрите за икономическата свобода и двата въпроса за капитализма се комбинират, резултатът е коефициент 0,84. Този коефициент е определящ за сравнение с други страни. В нашето проучване има 15 страни, които показват повече прокапиталистически тенденции, отколкото в България, за разлика от 18 държави, които имат по-негативно отношение към капитализма. Най-положително отношение към капитализма имат хората в Полша, САЩ и Южна Корея (Фигура 5).
Общ коефициент за отношението към капитализма в 34 страни
