Евростат публикува тазгодишното издание на Методическо ръководство, изследващо степента на урбанизация в света. То е изготвено в тясно сътрудничество от шест организации – Европейската комисия, Организацията по прехрана и земеделие на ООН, ООН-Хабитат, Международната организация на труда, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Световната банка.
Ръководство разработва хармонизирана методология за улесняване на международните статистически сравнения и за класифициране на цялата територия на дадена държава по линията на съответствия и различия град – село.
България е спомената в рамките на изследването на няколко показателя.
Първо в контекста на дела на населението в риск от бедност за редица европейски държави. Домакинството е класифицирано като изложено на риск от бедност, ако доходът му е под 60% от националния еквивалентен среден доход след данъци и трансфери.
Тук са изследвани и констатирани значителни различия между града и селото (фиг. 1). В около 40% от европейските страни равнището на бедност е значително по-високо в селските райони, отколкото в градовете. Това се наблюдава най-вече в страни с относително ниски съотношения на БВП на човек от населението, като България е първа, следвана от Румъния.
В няколко държави от Западна и Северна Европа рискът от бедност е по-висок в големите градове, отколкото в по-малките и селските райони. Такъв е случаят в Австрия, Белгия, Дания, Обединеното кралство, Холандия, Германия, Норвегия и Швейцария.
Методическото ръководство изследва и сравнява степента на продоволствена несигурност между градовете и селата в различните държави (фиг. 2).
Използвана е част от Световната анкета на Gallup, от която могат да се получат национални оценки за разпространението на умерена и тежка несигурност при храните. Сред констатациите е това, че хранителната несигурност е главно, но не изключително, проблем в селските райони: често се установява, че селските райони са значително по-несигурни по отношение на храните, отколкото градовете. Например 73% от възрастното население, живеещо в селските райони на Ботсвана, е изпитвало този тип продоволствена несигурност през периода 2016-2018 г., в сравнение с 60% от възрастните, които са живеели в градовете.
От друга страна обаче в Армения, Монголия, България и Молдова се наблюдава малка и или никаква разлика по отношение на продоволствената несигурност между възрастните, живеещи в градовете и тези в селските райони. За разлика от това, продоволствената несигурност е значително по-висока сред възрастното население, живеещо в градовете на Гърция (22%), отколкото при селското население (16%)
В страната ни, заедно с Гърция, Румъния и Унгария, броят на младите хора (на възраст между 15 и 24 години) в селата, които нито учат, нито работят е много по-голям, отколкото в градовете.
За страни като Белгия, Австрия, както и в Словения, Малта, Обединеното кралство и Холандия тази тенденция е обърната – младите хора, които не работят и не учат е по-голям в големите градове, сравнено с по-малките и селските райони.
