Цифровите технологии и роботиката крият в себе си големи възможности. Те могат да намалят умственото натоварване на земеделските стопани, да ги обвържат по-тясно с потребителите и да оптимизират управлението на природните ресурси, коментира колумнистът на RFI* Филип Моген, изпълнителен директор на Националния изследователски институт за селското стопанство, прехраната и околната среда…
Селското стопанство в света е изправено пред предизвикателството да изхранва непрекъснато нарастващо население, като същевременно намалява въздействието си върху околната среда и тръгва по пътя към декарбонизацията. Това е същността на агроекологичния преход, който трябва постепенно да замени решенията основани на петрохимията с природосъобразни решения. За да се отговори на това предизвикателство, трябва да се съчетават различни средства за въздействие – биологични, агрономически, технологични, организационни, социално-икономически и дори политически. Дигитализацията и роботиката, които са в основата на цифровото земеделие, са част от тези средства за ускоряване на агроекологичния преход.
Цифровото земеделие се внедрява от почти десет години с разпространението на полеви данни от свързани обекти, нови сателити, смартфони (с които днес разполагат 85% от фермерите), развитието на изкуствения интелект и свръхбързите изчисления с помощта на суперкомпютри, интернета и роботизацията. Така дигиталното земеделие може да обслужва агроекологията в четири направления.
На първо място, тези технологии улесняват работата във фермата. От една страна, те могат да намалят умственото натоварване на земеделските стопани чрез ранно откриване на болести по растенията и животните и чрез улесняване на вземането на решения по отношение на управлението. От друга страна, те също могат да облекчат физическия труд посредством GPS системи за автоматично насочване, роботи – преди всичко тези за доене на крави, които днес функционират във всяка втора ферма, или роботи за плевене, които позволяват намаляването на употребата на пестициди.
Второто направление е оптимизирането на управлението на ресурсите, свързани с дадена територия (вода, органични вещества и др.). Цифровата технология може по-специално да се използва за създаването на симулативни модели, които могат да улеснят преговорите между фермерите, когато трябва да се управлява общ ресурс (вода) или да се създадат агроекологични инфраструктури.
Третото направление е по-тясното свързване на фермерите с потребителите и оттам с обществото като цяло. Ако електронната търговия, стимулирана от Ковид пандемията, съществува от няколко години, данните, регистрирани във фермата, сега се преработват отново, за да дадат информация за историята на продукта и дори да изчислят въздействието му върху околната среда и да доведат тази информация до знанието на потребителите. Това са основни елементи, за да се направи агроекологичния преход видим и да се насърчат потребителите да търсят тези „добри“ продукти. По подобен начин тези данни могат да се използват още за изчисляване на други показатели (биоразнообразие, съхранение на въглерод и др.).
Четвъртото направление е създаването и обмена на знания: ние трябва бързо да създадем нови знания за агроекологичните практики, които могат да бъдат улеснени чрез масови наблюдения при отглеждането и развъждането, както и чрез анализ на данни. По същия начин фермерите, мениджърите и властите ще трябва да бъдат подготвени за нови ситуации, причинени от изменението на климата. И отново полезни ще бъдат симулаторите, които някои наричат „цифрови близнаци“.
И накрая, ако цифровите технологии и роботиката наистина обещават да допринесат за агроекологичния преход, те също носят рискове в селското стопанство: трудности при достъпа, (зло)употреба с данни, екологичното въздействие на самата цифрова технология.
Следователно пътят към цифрова технология в услуга на агроекологичния преход и фермерите ще премине през идентифицирането на тези рискове с цел тяхното минимизиране и чрез включването на потребителите в процеса на изследване и развитие.
*Превод Георги Саулов
