fbpx

Анализът е от блога на Международния валутен фонд…

Неотдавнашните напрежения в някои банки в Съединените щати и Европа са мощно напомняне за повишената финансова уязвимост, изградена в продължение на години на ниски лихвени проценти, компресирана волатилност и голяма ликвидност.

Подобни рискове могат да се засилят през следващите месеци на фона на продължаващото затягане на паричната политика в световен мащаб, което прави особено важно да се разбере и защити този широк кръг от финансовия сектор, който включва набор от институции извън банките. Небанковите финансови посредници (NBFI), включително пенсионни фондове, застрахователи и хедж фондове, също играят ключова роля в глобалната финансова система, като предоставят финансови услуги и кредити и по този начин подпомагат икономическия растеж.

Растежът на сектора на NBFI се ускори след глобалната финансова криза, като сега представлява близо 50 процента от световните финансови активи. Като такова, гладкото функциониране на небанковия сектор е жизненоважно за финансовата стабилност.

Въпреки това, изглежда че уязвимостите на NBFI са се увеличили през последното десетилетие. Както показваме в аналитична глава от последния Доклад за глобалната финансова стабилност, стресът на NBFI има тенденция да се появява заедно с повишен ливъридж, например заемане на пари за финансиране на техните инвестиции или увеличаване на възвръщаемостта, или използване на финансови инструменти, като деривати.

Стресът се поражда и от несъответствията на ликвидността, когато дадена институция не е в състояние да генерира достатъчно пари чрез ликвидация на активи, като например облигации или акции, или използване на кредитни линии за удовлетворяване на исканията на инвеститорите за обратно изкупуване.

И накрая, високите нива на взаимосвързаност между NBFI с традиционните банки също могат да се превърнат в решаващ канал за усилване на финансовия стрес. Миналогодишната ситуация с пенсионните фондове в Обединеното кралство и инвестиционните стратегии, ръководени от пасиви, подчертава опасното взаимодействие на ливъридж, ликвиден риск и взаимосвързаност. Притесненията относно фискалните перспективи на страната доведоха до рязко покачване на доходността на държавните облигации на Обединеното кралство, което от своя страна доведе до големи загуби в инвестициите на пенсионни фондове с дефинирани доходи, които взеха заеми срещу такова обезпечение, причинявайки искания за маржин и обезпечение. За да отговорят на тези призиви, пенсионните фондове бяха принудени да продадат държавни облигации, като повишиха доходността си още повече.

Полезно е да направите крачка назад и да погледнете текущата среда, в която се намират NBFI. С най-бързата инфлация от десетилетия и със стабилността на цените в основата на мандатите на повечето централни банки, инжектирането на ликвидност на централната банка за целите на финансовата стабилност може да усложни борбата с инфлацията. В среда с ниска инфлация централните банки могат да отговорят на финансовия стрес чрез облекчаване на политики като намаляване на лихвените проценти или закупуване на активи, за да възстановят функционирането на пазара.

На фона на висока инфлация обаче може да възникнат трудни компромиси за централните банки между насърчаването на финансовата стабилност и постигането на ценова стабилност по време на периоди на стрес, които могат да застрашат здравето на финансовата система.

Политиците се нуждаят от подходящи инструменти за справяне с вълненията в сектора на NBFI, които могат да повлияят неблагоприятно на финансовата стабилност. Стабилното наблюдение, регулиране и надзор са основни предпоставки. Политиците трябва също така да намалят или премахнат пропуските в регулаторното отчитане на ключови данни, включително какъв риск поемат фирмите със заемането или използването на деривати.

Необходими са също политики, за да се гарантира, че NBFI управляват по-добре рисковете и това може да се постигне чрез навременно и подробно оповестяване на публични данни и изисквания за управление. Тези подобрения в управлението на риска в частния сектор трябва да бъдат подкрепени от подходящи пруденциални стандарти, включително изисквания за капитал и ликвидност, наред с по-добри ресурси и по-строг надзор.

Това би помогнало за насочване на бизнес решенията на самите НБФИ от поемането на прекомерен риск, като премахне както стимула, така и възможността за поемане на твърде голям риск. Също така вероятно ще намали необходимостта и честотата на намеса на централната банка за осигуряване на ликвидна подкрепа по време на системни стресови събития.

Ако е необходима намеса на централната банка, те могат да обмислят три основни вида подкрепа:

  • Дискреционната интервенция на целия пазар следва да бъде временна и насочена към онези сегменти на NBFI, които представляват риск за финансовата стабилност. Времето също е от решаващо значение – трябва да има рамка, в която показателите, въз основа на данни, задействат потенциална интервенция, докато политиците в крайна сметка запазват правото си на преценка да се намесват.
  • Трябва да има намеса на кредитор от последна инстанция, когато важна небанкова институция системно е подложена на стрес. Такова кредитиране следва да бъде по преценка на централната банка, при по-висок лихвен процент, напълно обезпечено и придружено от по-голям надзорен надзор. Трябва да се установи ясен график за възстановяване на ликвидността на НБФИ и връщане към пазарно финансиране.
  • Достъпът до постоянни механизми за кредитиране може да бъде предоставен на конкретни субекти на NBFI, за да се намалят страничните ефекти към финансовата система, въпреки че летвата за такъв достъп трябва да бъде много висока, за да се избегне морален риск. Достъпът не трябва да се предоставя без подходящите регулаторни и надзорни режими за различните видове НБФИ.

Ясната комуникация е от решаващо значение, така че подкрепата на ликвидността да не се възприема като противоположна на целите на паричната политика. Например закупуването на активи за възстановяване на финансовата стабилност, като същевременно продължавате с количественото затягане, за да върнете инфлацията обратно към целта, може да помрачи намерението и да усложни комуникацията. Съобщенията за подкрепа на ликвидността на централната банка трябва ясно да обясняват целите за финансова стабилност, програмните параметри и графика.

В същото време сътрудничеството между местните политици и международната координация между националните органи е от съществено значение. Това помага за по-доброто идентифициране на рисковете и управлението на кризи. По-конкретно, международно координираните реформи могат да намалят рисковете от трансгранично разпространение, регулаторен арбитраж и фрагментация на пазара.

Като се има предвид нарастващият размер и посредническият капацитет на сектора на NBFI в световен мащаб, разработването на правилния набор от инструменти за достъп до ликвидност на централната банка, заедно с подходящите предпазни огради, ограничаващи необходимостта от нейното използване, е приоритет. Необходимостта от това е много по-голяма, като се има предвид, че уязвимостта на финансовия сектор може да се увеличи на фона на продължаващото затягане на паричната политика.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"