fbpx

Как могат да се следят вирусите, преди да предизвикат пандемия

През миналото лято д-р Майкъл Мина направил сделка с компания за съхранение на замразени продукти. Със затварянето на ресторантите фирмата имала свободни фризери, а д-р Мина, епидемиолог от Харвард, имал половин милион проби от човешка плазма в лабораторията си, които изисквали съхранение. Тези проби са в центъра на пилотния проект на д-р Мина, част от т.нар. Глобална Имунологична Обсерватория, пише в своя статия „Ню Йорк Таймс“.

Д-р Мина и колегите му искат да разработят комплексна система за наблюдение, която ще може да проверява кръвни проби от цял свят за наличието на антитела срещу стотици вируси едновременно. По този начин, когато следваща пандемия дебне над нас, учените ще имат детайлна информация в реално време за това колко хора са инфектирани с вируса и как телата им се справят с него. И въпреки, че тази система няма да може да засича нови вируси и вирусни мутации директно, тя ще засича кога много хора изграждат имунитет срещу даден вид вирус за определено време.

Човешката имунна система пази информация за патогените, с които се е срещала, под формата на антитела, които се борят срещу микробите. Чрез тестване за наличието на антитела, учените ще могат да видят картина на това кои грипни вируси сме прекарали, кой риновирус ни е повалил миналата есен, и дори дали сме карали шарка като деца. Чрез метода за диагностика, наречен серологичен тест, инфекцията ще може да бъде засечена дори да не сме се разболели. „Всички ние сме като малки записващи устройства, ние следим с какви вируси сме се срещали, без да го осъзнаваме“, казва д-р Мина.

Този тип тест не показва наличие на активна вирусна инфекция – серологичните тестове гледат на нещата в ретроспекция и засичат какви инфекции са прекарани преди време. Това е защото имунната система започва да произвежда антитела едва една-две седмици след началото на инфекцията. Серологията обаче разкрива неща, които тестването за активна вирусна инфекция не може, казва д-р Дерек Къмингс, епидемиолог в Университета във Флорида. С голяма база данни от проби и клинични изследвания, учените могат да видят как имунната система реагира при пациенти без симптоми и при тези със симптоми. Серологията също може да разкрие дали популацията има стабилен имунитет срещу даден вирус, или колективният им имунитет е опасно нисък, още преди да има огнище на зараза. „Искаме да разберем какво става в популацията и доколко подготвена е тя за потенциални бъдещи атаки от даден патоген“, обяснява д-р Къмингс.

Чрез този подход ще може да бъде засичано вирусно разпространение, което при други обстоятелства би останало незабелязано, казва д-р Къмингс. Например, епидемията от Зика през 2015 бе доловена от лекари в Бразилия, които открили група бебета с ненормално малки глави, родени 7-9 месеца, след като майките им били заразени. „Това би могло да се забележи по-рано със серологично наблюдение“, убеден е той.

Серологичните изследвания на населението обикновено са малки и трудни за организация, тъй като изискват вземане на кръв от дарители. През последните няколко години обаче д-р Мина и колегите му обсъждат идеята за създаване на автоматизирана система за наблюдение, която използва остатъчни кръвни проби от рутинни лабораторни изследвания. „Ако бяхме разработили тази система през 2019, ние щяхме да имаме информация за коронавируса, още когато той навлезе в САЩ и циркулираше в Ню Йорк“, казва д-р Мина. Въпреки че Глобалната Имунологична Обсерватория не би могла да идентифицира новия коронавирус, тя е могла да засече ненормално големият брой инфекции, причинени от коронавирусното семейство. Също така да покаже, че новият коронавирус реагира с имунната система на пациентите по необикновен начин, чрез детекция на характерни маркери в кръвта. Това би дало старт на генетично тестване на проби от пациенти за разпознаване на причинителя, и би могло да доведе до по-ранно затваряне на града, изтъква д-р Мина.

Създаването на такава Обсерватория ще изисква споразумения с болници и кръвни банки, както и система за събиране на информирано съгласие от лекари и пациенти. Пред нея също така стои проблемът с финансирането – застрахователните компании най-вероятно няма да поемат разходите за серологични тестове, тъй като те обикновено не се използват за назначаване на лечение.

Д-р Мина смята, че създаването на Обсерваторията би струвало около 100 милиона долара. Той отбелязва, че обсерватория за патогени, която работи като метеорологична система и събира информация от всички краища на света, би била много ценна инвестиция.

Джесика Меткалф, епидемиолог от Принстън, също смята, че инвестиция в серологията и нейната предсказващата сила си струва. Преди няколко години тя и екипът й намерили малко серологично изследване, което показвало, че имунитетът срещу морбили в Мадагаскар е много нисък. През 2018 станало ясно, че това е наистина така, когато огнище на болестта убило повече от 1000 човека на острова.

Д-р Мина започва да прави серологични тестове на наличните му половин милион проби за новия коронавирус с финансиране от 2 милиона долара. Екипът се надява да използва тези данни, за да покаже как вирусът е навлязъл в САЩ, седмица по седмица и как имунитета срещу Ковид е еволюирал. Те също се надяват проучването да засили интереса към серологичните тестове за проследяването и на други вируси.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"