Търговията подкопава фанатизма и възнаграждава толерантността, изтъква Уолкър Райт в анализ за блога на изданието Human Progress…
В по-ранни есета твърдях, че търговията ни прави по-богати, по-доверчиви, по-честни и по-справедливи. Въпреки това през последното десетилетие наблюдаваме нарастваща популистка реакция срещу глобализацията и международната търговия. Много критици представят международната търговия като пример за „чужди намеси в националния суверенитет“. На пръв поглед тази реакция може да изглежда като доказателство, че търговията с външни партньори поражда недоволство, културно напрежение и в крайна сметка предразсъдъци. В това есе обаче твърдя, че търговията смекчава дискриминацията и предразсъдъците, проправяйки пътя към по-голяма толерантност.
В „Капитализъм и свобода“ покойният носител на Нобелова награда по икономика Милтън Фридман посвещава една глава на връзката между пазара и дискриминацията. Опирайки се на новаторската работа на носителя на Нобелова награда Гари Бекер, Фридман пише: „Сферите на дискриминация във всяко общество са тези, които са най-монополистични по характер, докато дискриминацията срещу групи с определен цвят на кожата или религия е най-слаба там, където съществува най-голяма свобода на конкуренцията.“ Той продължава:
Човекът, който отказва да купува от или да работи редом с чернокож, например, по този начин ограничава собствения си избор. Обикновено той ще трябва да плаща по-висока цена за това, което купува, или да получава по-ниска възвръщаемост за труда си. Или, казано по друг начин, тези от нас, които считат цвета на кожата или религията за незначителни, могат да купуват някои неща по-евтино именно поради това.
Данните от анкети могат да хвърлят светлина върху връзката между търговията и нагласите към другите. Изследване на международни анкетни данни, публикувано от Института „Брукингс“, установява, че чувствата за национално превъзходство и шовинизъм са положително свързани със съпротивата срещу глобалната търговия в множество държави. От друга страна, подкрепата за търговията и по-голямата експозиция към глобалните пазари са отрицателно свързани с национализма, етноцентризма и предразсъдъците.
Например, негативните нагласи сред американците към аутсорсинга изглежда са свързани с манталитет „ние срещу тях“. Според изследване на политолозите Едуард Мансфийлд и Диана Мътц, преминаването от най-изолационистки към най-малко изолационистки възгледи предсказва петкратно увеличение в подкрепата за аутсорсинг. Преминаването от най-слаби към най-силни етноцентрични нагласи предсказва 50-процентно намаление в подкрепата за аутсорсинг. А промяната от най-слаби към най-силни националистически възгледи предсказва 25-процентно намаление в подкрепата за аутсорсинг.
Доказателствата се натрупват. Използвайки данни от изследванията General Social Survey, проведени в периода 1977–2010 г., Джеймс Линдгрен от Северозападния университет установява, че расизмът, нетолерантността към външни групи (например хомосексуални, атеисти и други), антикапитализмът и подкрепата за преразпределение вървят ръка за ръка. Дори след като отчита фактори като пол, логаритмичен доход, образование, възраст и година на провеждане на анкетата, Линдгрен показва, че расизмът и нетолерантността остават силни предиктори за подкрепа на социалистическо преразпределение и антикапиталистически нагласи. Анализът му го води до извода: „Тези, които подкрепят капитализма и по-свободните пазари и се противопоставят на по-голямо преразпределение на доходите, обикновено са… по-малко традиционно расистки настроени“ и „по-толерантни към непопулярни групи“.
Това съвпада с изследванията на Върджил Хенри Стор и Джини Чой от центъра Mercatus, които сравняват респонденти от пазарни и непазарни общества, използвайки World Values Survey. На въпроса с кого не биха искали да живеят като съседи, хората в пазарните общества показват по-малко предразсъдъци към хора от различна раса, език или религия, както и към чуждестранни работници, хомосексуални и двойки, живеещи без брак. Изглежда, че търговията върви ръка за ръка с добросъседството.
Няколко изследвания на икономистите Никлас Берггрен и Терезе Нилсон разглеждат връзката между толерантността, икономическата свобода и глобализацията. Събраните от тях доказателства сочат към причинно-следствена връзка между нивото на икономическа глобализация и готовността на родителите да възпитават у децата си толерантност. Друг анализ установява, че икономическата свобода играе привидно причинна роля в това родителите да учат децата си на толерантност и да насърчават приемането на хомосексуални и хора от различни раси (виж Фигура 1, позицията на България не е особено радваща, б.р.). Фокусирайки се единствено върху Съединените щати, Берггрен и Нилсон откриват сходна причинност: икономическата свобода увеличава толерантността към хомосексуални, атеисти и комунисти. Друго изследване показва, че икономическата свобода увеличава толерантността към хомосексуални, особено в общества с високо ниво на доверие.
И не става дума само за родители, които възпитават толерантност у децата си. Медиите също играят роля във формирането на нашите възгледи. Интересно изследване на учени от колежа „Сейнт Олаф“, Станфордския университет и университета „Джордж Мейсън“ анализира корпус от статии на New York Times, публикувани в рамките на 20 години, в търсене на моралния език, който американците използват, когато говорят за други държави. След това те измерват степента на пазарно взаимодействие на САЩ с тези държави чрез двустранните търговски потоци и статистиките за имиграция. Резултатите показват, че колкото по-голямо е пазарното взаимодействие на Съединените щати с дадена страна чрез търговия и имиграция, толкова повече новинарските статии съдържат „очовечаващ“ език по отношение на тази страна. Склонни сме да бъдем по-учтиви към онези, с които правим бизнес.
Разбира се, лесно е да заявиш, че си толерантен в анкета или да напишеш хубави неща в публицистична статия. Това дори може да е социално желателно — всички искаме да изглеждаме добре. Но превръща ли се това в реални действия? Няколко изследвания показват, че да.
Една хитро замислена серия от експерименти, публикувана в European Economic Review, показва, че както местните (монопсонични), така и търговците на едро (конкурентни) на пазара на ориз в Бангладеш имат предразсъдъци към етническите малцинства. Предразсъдъчните нагласи са еднакви навсякъде. Въпреки това търговците на едро предлагат една и съща цена както на фермери от етническото мнозинство, така и на малцинствата, докато местните купувачи не го правят. Защо? Авторите заключават: „Това подсказва, че дискриминацията, основана на предпочитания, която тези купувачи имат спрямо етническото малцинство… може да бъде премахната, ако конкуренцията е достатъчно силна.“
Тези резултати се подкрепят от други експерименти, които показват, че пазарният обмен намалява дискриминацията, като увеличава фокуса на участниците върху личната им изгода и намалява идентификацията им със собствената социална група. Дерегулацията в банковия сектор води до сходни резултати: с намаляването на регулациите конкуренцията се засилва, което води до намаляване на дискриминацията срещу жени и малцинства.
Протекционистките ограничения могат да засилят предразсъдъците. Както обяснява покойният икономист Уолтър Уилямс, антиконкурентната регулация „намалява частната цена на дискриминацията срещу расово по-малко предпочитания човек“. Но когато има печалба за реализиране, търгуването само с хора, които приличат на теб или мислят като теб, вече не изглежда толкова важно. А колкото повече търгуваш с различни групи, толкова повече осъзнаваш, че може би — само може би — те не са толкова лоши, колкото си мислил.
Но нека отидем още по-далеч. Изследователи от Университета на Британска Колумбия и колежа „Бейтс“ също показват как търговията може да разрушава предразсъдъците на практика. Те изследват райони по Пътя на коприната — мрежа от търговски маршрути в Евразия, използвана повече от хилядолетие. Оказва се, че днес районите в рамките на 50 километра от тези маршрути имат по-висока икономическа активност в сравнение с тези, които са на разстояние 50–100 километра. Това не е изненада. Но по-важното за нас е, че първите райони имат и по-високи нива на междугрупови бракове. Трудно е да се намери по-добър пример за толерантност от това да поканиш човек от друга етническа група да стане част от семейството ти и да прекара живота си с теб.
Подобна тенденция се наблюдава и в Америка през XIX век. Интеграцията на пазарите, задвижвана от железниците между 1850 и 1920 г., променя социалните хоризонти на американците. Ново изследване установява, че с подобряването на достъпа на окръзите до вътрешнодържавната търговия нараства вероятността хората да се женят за партньор извън местната общност — т.нар. извънобщностни бракове. Появяват се и други признаци на толерантност и доверие: вестниците започват да използват език, отразяващ по-общо доверие; родителите започват да дават на децата си популярни в национален мащаб имена, вместо локално характерни, което подсказва разширяване на социалния кръг извън местната общност. Един от най-силните резултати обаче е увеличаването на религиозното разнообразие: увеличение от 1% в достъпа до пазара води до ръст на религиозното разнообразие с 0.27 стандартни отклонения, което показва по-голяма толерантност към различни религиозни идентичности и практики. Особено показателно е, че семействата, които се преместват в такива по-интегрирани пазарни райони, бързо се адаптират — особено тези, заети в отрасли с интензивна търговия като земеделие, производство, търговия на едро и дребно и транспорт.
Наличните доказателства показват, че повтарящият се обмен смекчава подозрителността към външните хора. Продължителният търговски контакт прави непознатите да изглеждат по-малко далечни и съответно по-малко заплашителни. Търговията предоставя механизъм, чрез който толерантността се научава и затвърждава. Както отбелязва английският теолог и учен от XVIII век Джоузеф Пристли преди повече от 200 години:
Чрез търговията ние разширяваме познанията си за земното кълбо и неговите обитатели, което значително разширява ума и ни освобождава от много вредни предразсъдъци… Никой не може да вкуси благата на търговията, която изцяло зависи от свободното и безпрепятствено общуване между различни и отдалечени народи, без да заобича мира — единственото състояние, в което тези предимства могат да съществуват.
