Германското правителство обяви за разработването на пети проект за плаващ терминал за внос на втечнен природен газ в опит да замени руските доставки.
В края на един кей, люшкан от ветровете на Северно море, се намира най-стратегическият строителен обект в Германия – първият терминал за втечнен газ в страната. Разположена близо до пристанището на Вилхелмсхафен, на брега на Северно море, тази платформа ще може да доставя още от тази зима втечнен газ равен на 20% от количеството, което доскоро Германия внасяше от Русия, пише в свой репортаж Capital.fr*.
Войната в Украйна прекрати руския внос. Това накара правителството да започне изграждането на пет платформи за втечнен газ, които да компенсират спирането на доставките от Газпром. От 2023 г., целият този комплекс, чието строителство е свързано с огромни разходи, трябва да доставя 25 милиарда кубически метра годишно, или половината от капацитета на газопровода „Северен поток“.
На строителната площадка във Вилхелмсхафен работници, облечени в неоново жълто, работят под ситния дъжд на една полузавършена бетонна платформа, която вече се подава над водата. На сушата върволица от камиони докарват до обекта сиви тръби, които големи кранове пренасят, за да свържат терминала към съществуващата мрежа на едно разстояние от над 28 километра.
Терминалите за втечнен природен газ позволяват регазификацирането на внесения по море природен газ, който преди това е бил втечнен, за да бъде по-лесно транспортиран. Те се състоят от платформа разположена в морето, която се свързва с тръби към наземната газова мрежа. До него акостира кораб, наречен FSRU (floating storage and regasification unit), нает за няколко години. Той представлява плаваща установка за съхраняване и регазифициране на втечнения газ. За разлика от други европейски страни, досега Германия не разполагаше с такова оборудване, нито в морето, нито на сушата, като предпочиташе да ползва евтиния ресурс, идващ от руски тръбопроводи. Но след нахлуването в Украйна, Русия първо драстично намали доставките си, които преди това представляваха 55% от германския внос, преди да ги спре окончателно в началото на септември.
За да гарантира енергийна си сигурност и да спаси газоемката си индустрия, Берлин инвестира сериозно във втечнения газ. Правителството вече сключи споразумения със страни от Персийския залив като Обединените арабски емирства и Катар за внос на повече втечнен газ. Също така то отпусна три милиарда евро за наемане на кораби тип FSRU за оборудване на терминалите си.
През пролетта страната прие закон, който драстично ускори процедурите за бързо изграждане на терминалите. Във Вилхелмсхафен строежът напредва бързо. Може да сe видят изградените мрежи по средата на ниви и пасища, на които все още пасат млечни крави. Терминалът трябва да бъде завършен „още тази зима“, заявява пред АФП Холгер Креец, оперативен мениджър на германската енергийна група Uniper, която управлява проекта. Тази безпрецедентна скорост е знак, че правителството смята въпроса за приоритетен. „Обикновено изпълняваме такъв проект за 5–6 години“, добавя Холгер Креец.
Екологичните организации посочват рисковете за околната среда
Изграждането на платформата като цяло се приема добре в един град, белязан от деиндустриализацията и където нивото на безработица надхвърля 10%, което е близо два пъти повече от средното за страната. „Добре е, че е във Вилхелмсхафен (…) Ще осигури работни места“, казва 55-годишната Ингрид Шон пред АФП. Обратното, някои екологични организации посочват рисковете, свързани с ускоряването на процедурите за оценка на въздействието върху околната среда. През август млади активисти на германското движение „Ende Gelände“, което се бори срещу климатичните промени, блокираха работата във Вилхелмсхафен в продължение на един ден. За асоциацията DUH проектът „необратимо унищожава чувствителните екосистеми и ще застраши жизненото пространство на морските свине“.
Под въпрос се поставя и произходът на вносния газ. Той би могъл да е добит чрез хидравлично разбиване на шисти (фракинг) в Съединените щати. От гледна точка на опазването на околната среда, това е една твърде противоречива практика. Тези критики бяха отхвърлени от министъра на климата Робърт Хабек, който е еколог. Той посочва, че приоритетът на правителството е „енергийната сигурност“. До 2030 г. платформата трябва да бъде пренастроена да работи по технологията на зеления водород, която е значително по-чиста в екологично отношение. В нея Берлин иска да стане водеща страна през следващите десетилетия.
*Превод Георги Саулов
