Средиземноморският басейн е в плен на силни горещини, достигащи 48,8° в Сицилия. В Испания, седмият по големина износител на селскостопански продукти в света, имат огромни опасения за своите култури, особено за ечемика. Филип Лерман, агроном, обяснява в интервю за RFI* връзката между селскостопанското производство и климатичните явления…
Как едно климатично явление може да повлияе на пазара на зърнени храни в краткосрочен и дългосрочен план?
Климатичните явления, които оказват най-голямо влияние върху пазара, имат еднократен характер. Те се отразяват основно върху цикъла на растеж на зърнените култури. Ако през април и май в Европа е много топло, пшеницата няма да направи толкова класове на квадратен метър, колкото обикновено, и това ще намали добива. Бурите засягат качеството на зърното. Това наблюдавахме във Франция през 2016 г., когато реколтата от пшеница и ечемик спадна с 30%.
В дългосрочен план забелязваме, че се променят зоните, в които може да бъде отглеждано дадено житно растение. Намаляват засетите площи в сухи региони, като Сахел, Северна Африка и средиземноморския басейн. Обратно, липсата на слана и наличието на по-дълги влажни периоди благоприятстат по-голяма сеитба.
Освен основните европейски зърнени култури (пшеница, ечемик, царевица и др.), азиатският ориз остава най-консумираната зърнена култура в света. Дали климатичните заплахи се отразяват по същия начин върху тази храна?
Това е култура, която е силно напоявана или дори наводнявана, така че има по-малък риск от драматични събития. По-опасни са големи засушавания в неподходящо време за растителния цикъл. В рамките на 15 дни от този цикъл сушата може да окаже или не влияние върху производството.
Освен при ориза, това се наблюдаваше преди и при царевицата в Канада, поради застудяването в края на цикъла на растеж.
Всички тези последици върху производството водят ли задължително след себе си до повишаване на цените на зърнените храни?
Не винаги. Цените следват закона за търсене и предлагане. Следователно, ако във Франция има някакво метеорологично явление еднократно, но останалата част от Европа не е засегната, общото производство на зърно може да е достатъчно, за да отговори на търсенето и това няма да доведе до увеличение на цената. Обратно, ако има голяма суша в Австралия, ще има недостиг на ечемик и рапица в световните запаси, но в пропорция, която ще зависи от това какво могат да компенсират другите страни.
При това крехко равновесие дори голям феномен, като Ел Ниньо в Южна Америка, може да има противоречиви последици като в райони, които имат по-голяма нужда от влага и по-малко от топлина, производсдтвото ще се увеличи. В същото време, и не толкова далеч, други райони ще имат по-малко дъжд и следователно добивите ще спаднат.
*Превод Георги Саулов
