- Постановка
Еврозоната е един от лайтмотивите в настоящото говорене у нас. Усещането е, че доминиращата част от българското население (най-малкото от настоящия управленски елити) приемат безусловно включването на страната ни в еврозоната – при това колкото се може по-бързо. Привеждат се всякакви очаквани позитиви, а негативи няма и не се очертават. Сякаш единственото по-широко разпространено опасение е, че след включване към еврозоната ще се наблюдават определени ценови закръгления, които биха подсилили вътрешната инфлация. Респективно, привеждат се доказателства срещу подобно очакване и те звучат напълно приемливо. Замълчава се, заобикаля се и се пропуска непосредствената средносрочна ценова перспектива, свързана с динамиката на вътрешните цени в няколкото години след евентуалното включване към еврозоната.
Данните по-долу са изцяло от Eurostat. Сравнителният анализ е в рамките на страните, които преди 90-те години на миналия век бяха членки на СИВ, а по-късно се включиха в ЕС. Те са общо девет: България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия, които условно се отбелязват като „страни СИВ-ЕС“.
- Ценови равнища
Eurostat публикува сравнителни равнища на цени в страните от ЕС за достатъчно дълъг период и за голямо разнообразие от стокови групи. По-долу се привеждат данни за сравнителни равнища на цени на стоки за крайно потребление на домакинствата, към които населението е особено чувствително, за 2010 и 2022 г. (Фигура 1).
На Фигура 1 се открояват две групи страни в приведеното множество. Едната група са пет страни, които все още не са членки на еврозоната – България, Полша, Румъния, Унгария и Чехия и които заемат лявата страна на Фигура 1. Четирите страни, които вече са членки на еврозоната (Естония, Латвия, Литва и Словакия) заемат основно дясната страна на Фигура 1.
Средното равнище на цените в страните-членки на еврозоната през 2022 г. е около 87% от съответното равнище в ЕС-27, докато същото ценово равнище за останалите страни-нечленки на еврозоната е 66%, т.е. с 21 процентни пункта по-ниско.
Откроява се прирастът на ценовите равнища за периода 2010-2022 г. за двете групи страни. При първата група страни (нечленки на еврозона) средното ценово равнище се повишава от 61% през 2010 г. на 66% през 2022 г., докато при страните-членки на еврозона повишението е от 70% на 87%! За 12-те отчетни години ценовото равнище в страните-нечленки на еврозона се покачва с 5 процентни пункта спрямо средното за ЕС, докато при страните-членки на еврозона прирастът на ценовото равнище е 17 процентни пункта.
- Заключение
Еврозоната премахва всички формални и неформални пречки и задръжки при преливането на ефекти. Действа с пълна сила принципът на скачените съдове. Това е причината гравитацията на ценовите равнища в страните-членки на еврозона да протича значително по-ускорено. А те, от своя страна, следва да са достигнали достатъчно висока степен на реална икономическа конвергенция в рамките на еврозона, за да съумеят на абсорбират относително безболезнено ценовите прирасти.
Ценовото равнище у нас към 2022 г. е под 60% от средното ценово равнище в ЕС. Същевременно БВП на човек от населението у нас е около 35% от средното равнище в ЕС и е най-ниско в ЕС. При непосредствено включване в еврозона ценовото равнище у нас ще трябва да догонва без задръжки равнището в еврозоната, което означава, че в рамките на следващите 3-5 години ценовото равнище у нас спрямо ЕС ще трябва да се повиши с 15-20 процентни пункта. Подобен ценови прираст при относително ниско равнище на БВП ще се възприеме болезнено от населението. Бизнесът също ще го почувства болезнено поради намаляване на конкурунтноспособността на произвежданата продукция. В такива случаи винаги ще се намери политическа сила, която да яхне недоволството при неясни последствия.
Приоритет на нашата страна към настоящия момент и в обозримото бъдеще е да повиши скоростта на реална конвергенция към европейските икономически структури. Необходимостта от включване към еврозоната ще назрее естествено след приемливо решаване на вътрешните социално-икономически проблеми.
