Броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2021 г. е 1 329, а новопостроените жилища в тях са 6 430. Спрямо четвъртото тримесечие на 2020 г. сградите са с 401 повече, или с 43.2%, а жилищата в тях нарастват с 2 121, или с 49.2%, сочат данните на НСИ От тях се вижда, че и по брой жилищни сгради и по брой жилища стойностите са рекордни за петгодишен период.
По отношение на конструкцията доминира стоманобетонната 76.3%, следва тухлената – 20.5%, с друга – 2.4%, и с панелна едва 0.8%.
Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (73.9%), следвани от жилищните кооперации (18.7%). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2020 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените къщи, жилищните кооперации, вили и сгради от смесен тип.
Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 235 сгради с 2 173 жилища, Пловдив – 175 сгради с 460 жилища, и Варна – 162 сгради с 1 186 жилища в тях (фиг. 2).
Най-висок е делът на
Новопостроените жилища с две стаи са с най-висок дял (41.9%), следват тези с три стаи (32.8%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи – 3.9% (фиг. 3).
Общата полезна площ на новопостроените жилища през четвъртото тримесечие на 2021 г. е 618.4 хил. кв. м, или с 48.5% повече в сравнение със същото тримесечие на 2020 г., а жилищната площ се увеличава с 53.7% и достига 492.1 хил. кв. метра.
В същото време обаче средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 96.6 кв. м през четвъртото тримесечие на 2020 г. на 96.2 кв. м през същото тримесечие на 2021 година.
Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Монтана – 208.9 кв. м, и Габрово – 192.2 кв. м, а най-малка – в областите Враца – 52.3 кв. м, и Благоевград – 67.9 кв. метра.
