Разликата в конкурентоспособността на Европа и световните лидери в иновациите продължава да се увеличава. Както източноевропейските, така и западноевропейските държави отчитат допълнително влошаване на позициите си въпреки трайния политически фокус върху конкурентоспособността в целия континент. Това констатира анализ на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“. Той стъпва върху Световния годишник за конкурентоспособността на IMD за 2026 г . Фондациятата е партньорски институт на IMD за България, и разглежда причините, поради които европейските икономики все по-трудно поддържат темпа на водещите световни технологични и иновационни центрове…
Две изключения показват възможния път за промяна. Ирландия и Нидерландия подобряват представянето си до голяма степен благодарение на притока на чуждестранни инвестиции. През 2025 г. Ирландия регистрира рекордно увеличение от 38% на преките чуждестранни инвестиции, докато Нидерландия отчита по-ограничено, но осезаемо възстановяване след десетилетие на спад. Позицията на България остава до голяма степен в застой, без признаци за появата на нови устойчиви фактори на растеж.
Едно от възможните обяснения за това разминаване е икономическата адаптивност на отделните държави – способността им бързо да разработват и внедряват критични технологии, да пренасочват ограничените си обществени ресурси, да поемат външни сътресения и да мобилизират достатъчно частен капитал, за да уловят все по-кратките иновационни цикли.
Какво спъва Европа: демографският спад и недостигът на капитал
Общата негативна тенденция в конкурентоспособността на Европа може да бъде сведена до няколко структурни проблема в рамките на единния пазар. На първо място, демографските предизвикателства продължават да бъдат основен фактор, който ограничава икономическия растеж. Най-силен спад на населението се очертава в държавите от Източна и Южна Европа вследствие както на отрицателния естествен прираст, така и на нетната емиграция.
Същевременно делът на населението на възраст над 65 години достига 22% през 2025 г. спрямо 19% през 2015 г. Това води до намаляване на общия брой отработени часове с 9% и ограничава способността на компаниите да се разрастват и да внедряват технологични иновации. Застаряването на населението създава и допълнителни икономически разходи, включително за пенсии и инфраструктура за дългосрочни грижи. Очаква се свързаните със застаряването публични разходи да нараснат с 1,9 процентни пункта до 2070 г.
На второ място, европейската екосистема за разработване на авангардни технологии и успешно разрастване на иновативни компании е изправена пред фундаментален недостиг на рисков капитал. За сравнение, пазарът на рисков капитал в Съединените щати е близо шест пъти по-голям от този в ЕС. Значително се различава и структурата на инвеститорите. Докато в САЩ водеща роля имат пенсионните фондове и капиталовия пазар, в Европа преобладават публичните институции. Ограниченото участие на институционалния капитал във финансирането на високорискови инвестиции остава една от основните пречки пред развитието и задълбочаването на европейския пазар на рисков капитал.
В резултат, от приблизително 3000 компании еднорози в света над 50% са базирани в Съединените щати, докато на Европа се падат едва 10%. За да намали тази разлика, ЕС трябва да продължи целенасочените мерки за подобряване на привлекателността на местната иновационна екосистема, включително чрез създаването на фонда Scaleup Europe. За да има реален ефект обаче, той трябва да привлече значителен капитал от големите пенсионни фондове, а регулаторната среда следва да бъде облекчена, за да улесни привличането на квалифицирани специалисти от други държави.
Конкурентоспособността на България: бавното възстановяване губи инерция
През 2026 България се изкачва с едно място до 56-а позиция в общата класация на IMD за световната конкурентоспособност, но остава значително под равнището, което заемаше през 2022 г. Сред положителните резултати е класирането на страната сред първите 30 по привлечени преки чуждестранни инвестиции, равнище на безработица и растеж на БВП. Това показва, че България запазва известна привлекателност за инвеститорите, обяснима, наред с други фактори, с членството в еврозоната, ниските ставки на корпоративния данък и данъка върху дивидентите, както и със сравнително ниската цена на труда. Същевременно тези предимства разкриват дългосрочната уязвимост на модел на конкурентоспособност, който не се основава в достатъчна степен на иновации.
Като следваща стъпка България може да приложи няколко стратегически препоръки в отговор на предизвикателствата, пред които е изправена, включително:
- Ограничаване на политическата нестабилност, така че присъединяването към еврозоната да бъде използвано за привличане на инвестиции и за дългосрочно натрупване на капитал.
- Запазване на ниското равнище на публичния дълг, което да осигури фискално пространство за инвестиции в изкуствен интелект, отбрана и технологии с двойна употреба при облекчените правила на ЕС за държавната помощ.
- Решителен фокус върху мерки за подобряване на качеството на живот и върху целенасочена имиграционна политика с цел ограничаване на демографския спад и недостига на квалифицирани кадри.
- Адаптиране на националната система за иновации и технологичен трансфер, така че да подкрепя нарастващата предприемаческа активност сред младите хора.
- Разработване на политики, които да пренасят силните позиции на секторите на изкуствения интелект и информационните технологии към останалата част от икономиката.
От май 2026 г. България разполага с правителство със стабилно парламентарно мнозинство, което позволява провеждането на ефективни икономически реформи и стимулиране на инвестициите. Предварителната стойност на бруто образуването на основен капитал през 2025 г. възлиза на 20,1% от БВП. Правителствените политики трябва да повишат това равнище поне до над средната стойност от 21,3% за ЕС-27 (за периода 2015–2025 г.), за да може България да преодолее застоя в конкурентоспособността си.
В първия проектобюджет на правителството, приет през юли 2026 г., е заложен дефицит от 5,7% от БВП и поемане на нов публичен дълг в размер на 3,8 млрд. евро. Това представлява съществен риск за устойчивостта на публичните финанси, който може да бъде оправдан единствено чрез високоефективно и стратегически насочено разходване на средствата за критични отрасли, инфраструктура и технологии.
Настоящата икономическа несигурност в Европа е свързана и с изключително високата уязвимост на континента към геополитически сътресения. Те влошават икономическите нагласи на бизнеса и потребителите и в началото на 2026 г. прекъсват крехкото възстановяване на българската икономика (Фигура 1).
