Очаква се пазарите да бъдат в уязвима позиция преди срещата на Федералния резерв тази седмица, тъй като търговците залагат, че банковата криза може да доведе до значими намаления на лихвените проценти през следващата година, коментира Market Watch*, в свой репортаж.
Федералният резерв, който на 12 март обяви създаването на своята програма за спешно банково срочно финансиране, за да помогне на банките да посрещнат нуждите на своите вложители след колапса на Silicon Valley Bank в Калифорния и Signature Bank в Ню Йорк, ще проведе двудневна политическа среща тази седмица, която се очаква да бъде последвана от пресконференция на председателя на ФЕД Джером Паул.
„Много хора смятаха, че банковата криза ще накара Федералния резерв да започне да облекчава паричната си политика през следващите месеци“, казва Боб Елиът, главен изпълнителен директор и главен инвестиционен директор на „Unlimited Funds“. Посочвайки фючърсите на федералните фондове, той отбелязва, че те показват, че „лихвените проценти са оценени да бъдат намалени значително през следващата година“. Но според него спешните мерки на Фед са помогнали за стабилизирането на финансовата система, като й дадоха място „да се бори с инфлацията, която остава твърде висока за икономиката“.
Федералният резерв „трябва да затегне паричната политика“, заявява Елиът. Въпреки това икономическата експанзия в САЩ и инфлационният натиск, свързан с растежа на заплатите, не съответстват на очакванията на търговците за намаляване на лихвите през следващите 12 месеца, отбелязва той. Това излага пазарите на риск.
„Проблемът е, че лесно можете да получите по-строга парична политика, която ще навреди както на акциите, така и на облигациите“, казва Елиът. Според него фалитите на регионалните банки са от „лошо управление от страна на ръководството“, което регулаторите не са уловили, а не от повишаване на лихвите на Федералния резерв.
„За първи път от много време“ Федералните се върнаха към своите „първоначални корени“ като „банкери от последна инстанция“, казва Роб Арнот, основател и председател на „Research Affiliates“.
„Ако искате да защитите вложителите и да позволите на притежателите на акции и облигации да поемат удара, който справедливо заслужават, това е добре“. Описвайки себе си като „практичен либертарианец“, Арнот изтъква: „Напълно съм съгласен да спася две или три средно големи банки, за да предотвратя заразата“.
Той уточнява обаче, че няма да отиде толкова далеч и да каже, че „всичко е ясно“, посочвайки проблемите в много по-голямата банка в Европа, „Credit Suisse“, – акциите на която са паднали с 59,69%, днес и около с 90% в рамките на годината. Когато става въпрос за инвестиране в акции, Арнот обича да купува „със страх“.
„Дали сме в пика на страха в САЩ? Вероятно не“, казва той, добавяйки, че Европа вероятно също не е. „Не знам за другите, но лично мен си ме е страх, най-често в тези случаи банките биват покривани от държавата и в крайна сметка, гражданите плащат за алчността им, или в случая с Америка – всички плащаме!„
*Превод Георги Бурнаски
