fbpx

Леко спадат страховете на българите за икономиката и личните финанси

За пръв път в дълъг период отчетливите масови опасения за икономиката на страната и личните пари показват признаци на спад, макар и да остават исторически високи.

Попитани какво очакват да бъде общото икономическо положение в започваща година, 55,3% очакват то да се влошава, при 63,2% през есента. Расте – от 16,8% на 22,4% очакването да няма промени. 7% продължават да вярват, че се очаква подобрение.

Според единствените по рода си данни от началото на века насам – с които „Галъп интернешънъл болкан“ разполагатревогата за икономиката, от която като че ли България сега излиза, е била през 2022 г. на сходни нива с тази по време на международната криза, кулминирала през 2009 г.

С положителните развития около енергийните доставки и свързаните въпроси, явно пикът на тревогата засега е отминат. Ако войната или ръстовете на цени не причинят скорошен нов пик, може да се окаже, че сравнително леката, на фона на очакванията, зима действително е премината без толкова проблеми, колкото би могло да има, коментират още от Галъп изводите от редовното си изследване на, проведено сред 808 пълнолетни българи чрез пряко интервю „лице в лице“ с таблети между 12 и 20 януари.

Попитани за очакванията за личните си финанси, българите показват даже още по-отчетливо успокояване – разбира се, при запазена фонова тревога. След 52% през есента, сега делът на очакващите влошаване е 40,7%, осезаемо е връщането на нивата на отговорите „ще остане същото“ – от 22,7% на 30% – а плахо съживяване се наблюдава дори и при очакванията за подобрение – при 8,4% през есента, сега 11,1% вярват в това.

Галъп дава кратък коментар и обобщение на давнните:

„По традиция очакванията за материалното положение на собственото семейство са по-благоприятни в сравнение с общите икономически очаквания. Вероятно, върху общите икономически очаквания повече влияе и познатият общополитически скептицизъм – донякъде и инерционен.

Влиянието на политически фактори въобще често се наслагва върху самите обективни икономически и финансови фактори. Смените във властта, например, нерядко водят и до повишаване на позитивните оценки и очаквания за икономиката и личните пари. Тези начални кредити на доверие постепенно се изчерпват в хода на мандатите. В края на мандатите обикновено се натрупват отрицателни оценки.

Например, един от малкото пикове на оптимизъм за парите на страната и оптимизъм за собствените пари в последните десетилетия идва отчетливо с изборите през лятото на 2001 г., довели на власт Симеон Сакскобургготски. Този начален „бонус“ бързо е изчерпан, но позитивните икономически резултати на страната ни в предприсъединителния период довеждат до плавен ръст. По-късно и той се амортизира, за да се стигне и до преминаване на границата от 60% тревога за икономиката на страната и близо под 50% – за личните пари, по време на глобалната криза.

Както беше посочено, изборите през 2009 г., довели на власт изключително популярния в онзи момент Бойко Борисов, имаха видимо успокояващо въздействие и негативните очаквания за месеци спаднаха – макар това да бе моментен ефект. По-късно отново се натрупаха негативни очаквания и се стигна до нов пик на тревога – в края на 2012 г. с края на първия мандат „Борисов“. По отношение на очакванията за собственото домакинство това се оказва и исторически връх. Ситуацията от 2022 г. доведе до почти същите нива на негативизъм за личните пари, но бе съпроводена и с по-ниски нива на неутрални очаквания. Затова и може би сегашната ситуация е била всъщност най-тревожна от поне близо четвърт век – както също беше отбелязано.

Протестите в началото на 2013 г., които доведоха до слизане от власт на тогавашното правителство на Борисов, явно повишаваха усещането за добра перспектива за промяна и това бе свързано с моментен спад на тревогата.

Кратковремeнният успокояващ ефект беше последван от колебания на очакванията в по-предвидими нива, редувани с моментни ръстове на тревога – например, на фона на започналата нова вълна протести срещу кабинета „Орешарски“, проблемите с банки от 2014 г., моменти на ръстове на цени т.н.

В следващите години дойде относително по-спокоен период в политически план и това се отрази на всички показатели за масовите възприятия за икономиката. Сравнение и с 90-те години на миналия век показва, че по този тип показатели второто десетилетие на двадесет и първия век всъщност показва и може би най-спокойните нива от началото на политическите и икономически промени в България в края на 80-те години на миналия век. Разбира се, при запазване на традиционния за страната ни висок негативизъм.

Пандемията и политическата криза, започнала през 2020 г., промениха картината отчетливо в негативна посока. А сега личат първи признаци на възможно разведряване.“ 




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"