Работодателските организации в България продължават активните си действия срещу приетия от предишния парламент механизъм за определяна на минималната работна заплата. Припомняме, Еврокомисията вече разглежда жалба на бизнеса у нас срещу промените в Кодекса на труда.
Сега големите работодателски организации изпращат писмо до Международната организация на труда (МОТ) с молба за намеса и разговори с българското правителство.
Според бизнеса промените в Кодекса на труда, с които се въвежда новия механизъм противоречат на Конвенцията за определяне на минималната работна заплата на МОТ, която България е ратифицирала през 2018 година.
Припомняме, промените предвиждат Министерският съвет да определя минималната работна заплата за страната ежегодно до 1 септември на текущата година, „в размер 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, включващ последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година“.
В писмото до МОТ се обръща внимание, че промяна не е по инициатива на правителството, а на парламентарна група (БСП, б.р.). Тя получи необходимата подкрепа на пленарната сесия на парламента в последния работен ден преди да бъде разпусната поради извънредни парламентарни избори, които ще се проведат през април 2023 г.
Според работодаталите новият текст противоречи на изискванията на чл. 3 и 4 от Конвенцията, тъй като:
- установеният в КТ ред за определяне и актуализиране на законоустановената минимална работна заплата за страната не се основава на критерии, които отчитат по някакъв начин елементите, посочени в чл. 3 от Конвенцията, като на практика се въвежда автоматичност само въз основа на статистиката за средната минимална работна заплата за определения период.
- с възприетия механизъм напълно се обезсмисля ролята на социалните партньори при избора и прилагането на критериите за определяне на размера на законоустановената минимална работна заплата и тяхната актуализация.
Подчертава се още, че новият начин за определяне на законоустановената минимална работна заплата в чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда изглежда не оставя поле за маневриране при определяне на точния размер на МРЗ, тъй като разпоредбата посочва конкретното съотношение между минимална работна заплата и брутна средна, която следва да се изчисли въз основа на статистика, предоставена от Националния статистически институт.
Обръща се и внимание, че въпреки че Кодексът на труда предвижда утвърден механизъм за консултации със социалните партньори, тези консултации биха могли да имат чисто формален административен характер, без да имат възможност да повлияят на резултата.
Работодателите обобщават, че според тях приетият закон не е съобразен с целите и духа на Конвенция 131 на Международната организация на труда, подкопава и обезсмисля социалния диалог в областта на договарянето на минималната работна заплата и ерозира ролята на социални партньори по критичен за тях въпрос.
