Извънреден данък за всички юридически лица, отпадане на повечето намалени ставки по ДДС и рязко орязване на разходите. Това са акцентите в готвените проекти за данъчни промени, които служебният кабинет ще даде на бъдещия парламент. Заедно с това бе потвърдено, че ще бъде изготвен държавен бюджет за настоящата година, който да бъде внесен в следващото Народно събрание.
Според финнасовия министър Велкова съществуват седем риска пред държавата заради очертаващия се тази година огромен бюджетен дефицит от 6.9% от БВП. По думите й всички разходни мерки, одобрени от 46, 47 и 48 Народно събрание биха довели до такъв дефицит за 2023 г.
Именно, за да не се стигне дотам, МФ ще предложи данъчни промени, които да доведат до ръст на приходите. Ще бъдат предложени и мерки за рязко орязване на разходите. Целта е в НС да бъде внесен проектобюджет с дефицит от 3%.
Като първа мярка финансовото ведомство предлага да се наложи нов данък свръхпечалба за всички юридически лица за второто полугодие. Той ще е еднократен и с него ще бъдат обложени свръхпечалбите на всички фирми, като за определяне на свръхпечалбата ще се ползва дефиницията, въведена от ЕС за сектора на горивата.
„Ще се вземат за база печалбите за 2019, 2020 и 2021 година, които ще бъдат увеличени с 20%, и горницата над тази сума ще се обложи с 33% данък„, обясни Росица Велкова. Другото, което се предвижда, е всички публични предприятия да заплятат 100% без освобождаване на отделни предприятия, каквато практика съществува.
Предвижда се увеличение на тол такси и концесионни такси, както и акцизът на електронните цигари..
Предлага се отпадане на въведените преди година-две временни данъчни облекчения – намалени ставки по ДДС и намалени акцизни ставки. Ще бъде запазена ниската ДДС ставка за хляб, брашно, бебешки храни, и книги.
Акценти в орязване на разходите са предложенията на МФ през настоящата година да няма ръст на чиновническите заплати, като ще бъде допуснато увеличение с 10% само в структури, в които не е имало никакво увеличение през 2022. Предвижда се залагане на буфери в бюджета – министерствата да получат на 90% бюджетите си и да ползват останалите 10% през последното тримесечие, само ако е спазено салдото – дефицитът да не надвхвърля заложените 3%.
Финансовото ведомство изброява рисковете, които налагат подобни решения, като се изтъква дори. Сред тях е формулирано и възможно отлагане на присъединяване към еврото за неопределон време и дори съществуващ риск за промяна на настоящия курс на лева към еврото. Може да се наложи взимане на заем от МВФ, за да се спаси фискалната стабилност, изтъкват от МФ (което за момента може да бъде определено като силно неподплатено черногледство, независимо, че министърът изтъква, че тази вероятност е чисто теоретична, б.р.). Наложително е да се откажем от редица данъчни облекчения и да се вдигат ставки ДДС.
След всичко изброено звучи малко странно и уточнението на Велкова, че това не означавало, че държавата е пред фалит, каквито интерпретации се правят. „Няма как да е пред фалит, като се предприемат мерки за бюджет с дефицит до 3%„, изтъква финансовият министър.
Според МФ ситуацията е резултат от политическите мерки, взети от последните няколко Народни събрания, сред които данъчни облекчения и намалени данъчни ставки с отрицателно отражение върху бюджетните приходи, увеличение на разходи с постоянен характер (като например пенсии, социални разходи и възнаграждения), както и нереализирани европейски и национални инвестиционни програми.
Без предприемане на необходимите мерки, съществуват следните рискове, формулирани от МФ:
1. Сериозно се влошава в средносрочен план поддържаната фискална устойчивост;
2. Променя се структурата на разходите в полза на постоянните разходи за социални плащания и възнаграждения и липса на гъвкавост за отпадане на действащи и реализиране на нови политики и програми;
3. Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит още на база на прогнози за нарушаване на фискалните правила, което поражда задължения за предприемане на незабавни, коригиращи мерки, неизпълнението на които може да доведе до санкции от ЕК, в т.ч. и спиране на ЕС плащания;
4. Отлагане за неопределено време присъединяването на страната към еврозоната или поставяне на условия за промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото;
5. Вероятност от влошаване на кредитния рейтинг на страната;
6. Повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разходи, както и ще доведе до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга. При този сценарий може да се наложи страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условие за предоставянето на заема;
7. При запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60% от БВП.
Политически реакции:
Асен Василев, ПП – „Служебният кабинет пак започва да плаши гражданите. Това е политическа манипулация. Един прост въпрос: фискалният резерв към края на февруари 2021 година, последните дни на калбинета ГЕРБ, по това време беше 8,8 млрд. лева. Фискалният резерв към момента е 16,4 млрд. лева, с близо 8 млрд. повече. Как точно ще фалира държавата? Тези, които искат да ви изплашат с фалит на държавата, се опитват да ви откраднат парите„
