Над 40% от работещите в ЕС с висока квалификация са от трети страни

Над 40% от работещите в ЕС с висока квалификация са от трети страни

Последните резултати от проучването на работната сила на Европейския съюз показват, че наетите чуждестранни граждани са по-склонни от гражданите на съюза да бъдат свръхквалифицирани за своята работа.

Евростат представя данни, според които през 2020 г. процентът на свръхквалификация в ЕС е бил 41,4% за граждани извън ЕС и 32,3% за граждани на други държави-членки на ЕС. В същото време степента на свръхквалификация за гражданите от конкретна държава в ЕС е била 20,8%.

Най-висок дял на свръхквалифицираните граждани на държави извън ЕС през 2020 година е регистриран в Гърция (71,6%), следвана от Италия (66,5%), Испания (57,1%) и Кипър (55,9%). За гражданите на други държави-членки на ЕС най-високият дял на свръхквалифицираните работници също е регистриран в Италия (47,8%), Кипър (47,7%) и Испания (47,2%). Делът на свръхквалифицираните заети национални граждани е най-висок в Испания (34,5%), Кипър (30,5%) и Гърция (30,4%).

За България и още няколко страни-членки няма данни, като по свръхквалификация на свои граждани страната ни е на добра позиция в ЕС – малко над средния за съюза процент от 20,8 на сто.

Люксембург отчита най-ниските нива на свръхквалификация като цяло през 2020 г., независимо от гражданството на работниците; с 3,2% за свръхквалифицирани граждани, 3,5% за граждани на други държави-членки на ЕС и 10,8% за граждани извън ЕС.

Сравнението на нивата на свръхквалификация между половете разкрива, че в ЕС има различия между половете и за трите вида гражданство.

През 2020 г. процентът на свръхквалификация сред гражданите е с 1,0 процентни пункта по-висок за жените, отколкото за мъжете; разликата между половете е по-голяма за гражданите на други държави-членки на ЕС и за гражданите извън ЕС (съответно 6,0 точки и 6,4 точки).

Интересна е ситуацията за свръхквалификацията по възрастови групи. Докато при гражданите изевън ЕС нивата са по-високи сред по-възрастните (на възраст 35-64 години), то при гражданите на ЕС тенденцията е обърната – разлика от 4,6 процентни пункта в полза на по-младите граждани на ЕС.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"