Хората, които прекарват Ковид-19 с леки симптоми или безсимптомно могат да благодарят на Неандерталските ни предшественици. Учените са открили генетична мутация, която намалява риска от тежка коронавирусна инфекция с 22%. Тя е намерена в проби от Неандерталска ДНК и в около 30% от пробите на хора с Европейски или Азиатски произход, съобщава CNN.
Мутацията се появява в регион на ДНК, който следи за имунния отговор на тялото срещу РНК вируси, какъвто е коронавирусът, както и вирусите на Нилската треска и Хепатит тип Ц.
От публикация в PNAS (Бюлетина на Националната академия на науките на САЩ) на Хюго Зеберг и Сванте Паабо, учени от Института Макс Планк в Лайпциг, става ясно, че този регион на ДНК произвежда белтъци, които активират ензими с централна роля при инфекции с РНК вируси. Тази мутация най-вероятно се е предавала с поколения, защото е помагала на хората да оцеляват.
Въпросната вариация в ДНК съответства на намаляване на риска за тежък Ковид с около 22%, както и с около 22% по-нисък риск от хоспитализация. Хората, които носят тази Неандерталска мутация са навсякъде по света, с изключение на Африка, но в Евразия и Америка около и над 50% от хората са носители.
Новите открития обясняват защо тъмнокожите пациенти много по-често развиват тежки коронавирусни инфекции. Неандерталците са живяли и се кръстосвали с предшествениците на модерните хора от Европа и Азия, но не са населявали територията на днешна Африка. Затова хората с изцяло Африкански произход не носят Неандерталска ДНК. В същото време научните изследвания предполагат, че около 2% от генетичната информация на хората с Европейски или Азиатски произход може да бъде проследена до Неандерталците.
Учените от Института Макс Планк са използвали проби от 2200 пациенти, прекарали Ковид тежко и ги сравнили с проби от здрави хора. Те намерили генетичен регион, който съответства с намален риск от тежко прекарване на болестта. След това учените сравнили този регион с ДНК от скелетите на четирима човешки предшественици – 70 000-годишен Неандерталец от Сибир, 50 000-годишен Неандерталец от Хърватия, 120 000-годишен Неандерталец от Денисовата пещера в Сибир, и 80 000-годишен Денисов човек, друг вид пра-човек. Зеберг и Паабо установили, че и четирите проби от скелети съдържат същия генетичен регион.
Както с повечето човешки черти обаче, опасността от сериозни заболявания не се определя от един генетичен регион или една мутация, а от много комплексни фактори, включващи както ДНК, така и външни влияния.
