Амбициозната цел за въглеродна неутралност на европейската икономика е изправена пред препятствия, свързани с продължаващата нестабилност на цените на енергията, рисковете пред сигурността на доставките на природен газ и електроенергия и управленските пречки пред ускоряването на инвестициите във възобновяеми енергийни източници – в основата на плана REPowerEU. Осъществяването на енергийния преход зависи до голяма степен от успеха при разгръщането на потенциала на вятърната енергия.
Докато в Северозападна Европа се наблюдава масово внедряване на вятърни електроцентрали както на сушата, така и в морските пространства, което намалява необходимостта от производство на електроенергия от природен газ, въглища и ядрена енергия, развитието на вятърните електроенергийни мощности в Югоизточна Европа остава слабо.
Огромният потенциал за вятърна енергия в България както на сушата, така и в морските пространства, изчислен на поне 40 ГВт не се оползотворява поради редица правни и регулаторни несъответствия, труден достъп до мрежата, противопоставяне от страна на местните общности, конфликти с екологичните норми и, като цяло, слаб политически ангажимент за ускоряване на инвестиционния процес, сочи анализ на Центъра за изследване на демокрацията.
Бавното навлизане на вятърната енергия в България до голяма степен се дължи на широко разпространени управленски дефицити в енергийния сектор, като например непоследователни и политически обосновани промени в нормативната уредба, технически и административни пречки пред свързването към мрежата, противопоставянето от страна на местните общности на големи проекти, конфликти, свързани с ползването на земята и околната среда, и като цяло – липса на политически ангажимент за ускоряване на инвестиционния процес. Налице е също така ограничена наличност на основани на доказателства оценки на технико-икономическия потенциал на вятърната енергия, което подхранва дезинформационни послания, подкопаващи социалното приемане на вятърните технологии, констатира анализът.
Поне 10 ГВт инсталирани наземни вятърни мощности могат да се реализират в Североизточна България (в областите Варна, Добрич, Шумен и Разград) заради високите средни скорости на вятъра, малките пречки пред използването на земята и подходящите екологични условия.
Близо една трета от българското крайбрежие е подходящо и за развитие на вятърни паркове в морските пространства с общ потенциал за инсталирани мощности от близо 176 ГВт.
От ЦИД изтъкват, че вятърната енергия се отличава с висок коефициент на полезно действие и се влияе в по-малка степен от сезонни фактори, което води до относително ниски цени на произведената електроенергия. Освен това реализацията на вятърни проекти зависи по-малко от придобиването на земя и предлага възможности за съчетаване на енергийната инвестиция с разгръщането на други икономически дейности, включително развитието на земеделието. Вятърната енергия е от решаващо значение за балансирането на електроенергийната система в периоди на ограничено производство на електроенергия от фотоволтаични централи, докато в периоди на свръх предлагане, допълнителните обеми за производство на електроенергия от вятъра могат да се насочат към производство на водород в промишлеността.
