Планетата се дави в океан от дългове, предупреждава ООН в нов доклад за задлъжнялостта на държавите. Това положение, което завлича най-слабите към дъното, се дължи на несправедлива финансова система, заявява генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, цитиран от RFI*. Африка е континентът, който страда най-много.
Общо дългът на държавите е пет пъти по-голям, отколкото през 2000 година. От него 70% са емитирани от богатите страни. Дълговете на САЩ, Япония и на много европейски страни са колосални спрямо техния БВП – 200% за Япония и Италия.
Но тежестта на дълга е много по-лека в северното полукълбо, тъй като лихвените проценти, предоставени от пазарите, с благословията на рейтинговите агенции, остават твърде поносими. За Съединените щати те са средно едва 3% през 2022 г., докато в развиващите се страни, цената на обслужването на дълга е смазваща. Това е особено валидно за Африка, където заетите пари са най-скъпи.
Среден лихвен процент над 11%
Тази голяма разлика между Севера и Юга не е отражение само на засегнатите икономики. Но това несправедливо изкривяване е характерно „още от колониалните времена, когато е създадена международната финансова архитектура“, продължава генералният секретар на ООН.
Днес развиващите се държави, които са по-малко мощни и по-малко взаимосвързани от развитите страни, не представляват никакъв системен риск, т.е. риск от зараза на световната финансова система в случай на фалит. Тука вече виждаме, че не рискът е системен, обвинява Антонио Гутериш, а че се проваля тази архитектура, която е безвъзвратно остаряла.

Много страни са направо задушени от дълга
Африканските страни биват задушавани все повече от дълговете си, след като са принудени да плащат най-високите лихви в света. За десет години цената на обслужването на дълга се е увеличила със 130% в Африка, което е два пъти повече, отколкото във всички развиващи се страни. През същия период разходите за здравеопазване са се увеличили само с 6%, инвестициите – със 7%, а бюджетът за образование е намалял.
Обслужването на дълга поглъща останалата част от бюджета. Във всяка втора африканска страна, държавата харчи повече пари за изплащане на тези заеми, отколкото за образование и здравеопазване. С Ковид проблемът със задлъжнялостта се задълбочи. Все повече държави са тласнати към фалит. Доказателство за това е положението на Замбия, Чад и Гана, три страни, които днес се борят с кредиторите си, за да преструктурират дълга и така да могат да облекчат съкрушителното му бреме.
Неравенство по отношение на задлъжнялостта
Тади констатация вече беше направена много пъти през последните години, без нещата в действителност да се раздвижат. Осъзнаването на проблема не е достатъчно за неговото решаване. Затова трябва непрекъснато да си припомняме размера на неравенството по отношение на задлъжнялостта. Единствено в разгара на Ковид кризата през 2021 г., Г-20 спря обслужването на дълга за най-бедните страни.
Богатите страни също така поеха ангажимент да отстъпят част от своите специални права на тираж (СПТ), емитирани от Международния валутен фонд (МВФ), на най-бедните държави. Но отстъпените 100 милиарда долара все още не са изплатени. Припомняме, Антонио Гутериш поиска тези пари най-накрая да бъдат предоставени. Другият изход от тази пълзяща дългова криза е чрез рекапитализация на банките за развитие. Тези теми отново ще бъдат обсъдени по време на срещата на Г-20 през септември, която ще се проведе под председателството на Индия.
*Превод Георги Саулов