Анализ на Жан-Жозеф Боало, специалист по големите новоразвиващи се икономики, автор на „Утопиите „произведено в света“, за alternatives-economiques.fr*…
„Глобализацията е в процес на предефиниране с аутсорсинга и friendshoring**, с нарушаването и фрагментирането на снабдителните вериги, с конкуренцията за ключовите суровини и технологии. След Ковид-пандемията един нов световен ред се появява на хоризонта“.
Това са думите на индийския министър на финансите по време на представянето на бюджета през февруари 2024 г., подчертавайки ясно промените в епохата, в която вече живеем. Тази декларация беше последвана от изричното споменаване на икономическия коридор Индия-Близкия изток-Европа, който Индия се опитва да предложи на своите партньори на фона на Китайските „Нови пътища на коприната“.
Така геополитиката е в центъра на вниманието на страна като Индия, но също така и на всички нововъзникващи икономики, за които икономическата рационалност надделява над всичко останало.
Преди само десет или петнадесет години, всъщност до финансовата криза от 2008 г., говорехме само за „нововъзникващи икономики“ с обещания за нови динамични пазари и/или конкурентни бази за аутсорсинг. Нашите предприятия, включително малките и средните, бяха призовавани да се реорганизират около „нововъзникващия свят“, считан за новия локомотив на световната икономика.
След финансовата криза от 2008-2011 г. (2009 г.: създаването на BRICS в Русия и разширяването му в Африка през 2011 г.), а след това в още по-голяма степен след Ковид-кризата, светът преживява сериозен катаклизъм.
„Глобалният Юг“ и свиването на ножицата Север-Юг
„Глобалният Юг“ се появи на политическата сцена. Той е по-конфронтационен със Запада (G7 срещу BRICS и G20, например), по-националистичен и протекционистки, той е глобалистичен („глобален“ Юг), но за една „умерена“ икономическата глобализация, в смисъла на икономиста Дани Родрик, тоест оставяйки на държавите важна дискреционна регулаторна роля в управлението на потоците от стоки и капитал, самите те подчинени на политически императиви. Това понякога се нарича „суверенизъм“.
Сега нововъзникващият свят се чувства едновременно по-солиден и също така привлекателен, отколкото преди. Прогнозните данни за 2024-2028 г., публикувани от Международния валутен фонд (МВФ), са недвусмислени и до голяма степен обясняват усещането за възвърната мощ на Глобалния Юг.
От гледна точка на дела в световния брутен вътрешен продукт, изчислен по паритет на покупателната способност на валутите, така наречените „напреднали“ страни, тоест западният свят плюс Япония, той е намалял от 61% на 37%, Този относителен спад от 24% точно съответства на възхода на развиващия се свят.
Това е впечатляващо свиване на ножицата в рамките на в две поколения, тъй като означава почти наполовина намаляване на дела на богатите страни и съответно увеличаването на дела техните конкуренти от Юга. Последните ясно разбраха, че представляват мнозинството в основните икономически баланси на света, макар че това далеч не се отнася за области от решаващо значение като резервните валути и световните финанси, световната търговия, в която те остават преди всичко купувачи, авангардните технологии.
Толкова много области, в които именно сега те се опитват да вземат надмощие.
Коалицията на Юга
В това отношение напълно разбираем е интересът да продължи затягането на редиците в рамките на глобалния Юг. Разгледани континент по континент, на първо място делът на развиваща се Азия в световния БВП е скочил от 9% на 36%. Това е ръст от 27%, който надхвърля общия ръст на развиващия се свят.
Сред страните от Азия се откроява Китай, чийто дял се е покачил до 17%, към които можем да добавим 6-те% на Индия. Това е равно на целия спад в относителния дял на богатия свят. Трябва обаче да отбележим, че в рамките на Глобалния Юг има много губещи, и такива, чийто относителен дял е нараснал съвсем незначинелно. Сред губещите се откроява Латинска Америка, чието относително тегло в световния БВП е спаднало от 12% на 7%, което почти можем да определим като крах.
Освен това има и нововъзникващи развиващи се икономики в Европа (Източна и Средиземноморска Европа, включително Турция), които бележат спад от 2% – до 7% от световния БВП. Близкият изток и Централна Азия, взети заедно поради тежестта на въглеводородите в техните икономики, също леко намаляват дела си от 9% на 8% от световния БВП.
И накрая идва Африка, която отхапва малко парче от няколко десети от процента, но делът ѝ остава в рамките на около само 3% от световния БВП, въпреки че населението ѝ се е увеличило повече от два пъти през този период. Това ясно илюстрира драмата на континента, която се изразява в увеличаването на политическите кризи почти навсякъде, от Етиопия до Судан през Конго, Сахел и дори Сенегал.
Дори слоновете имат нужда от мравките
Факт е, че този прочит е донякъде изкуствен и измамен, тъй като се опира на тежестта на двата слона – Китай и Индия, които самите те представляват близо 40% от световното население. Всяка от тях знае, че нямат голяма тежест срещу страните от Севера, още повече че съперничеството помежду им става системно. Оттук и необходимостта да се опрат на останалата част от развиващия се свят, в които взаимоотношения се наблюдава известна динамика.
Така можем по-добре да разберем катаклизмите, които разтърсват международната икономическа и геополитическа сцена. Нововъзникващите и развиващите се страни вече не искат да бъдат обикновени пешки на шахматната дъска на международното разделение на труда, от което печелят преди всички богатите страни главно чрез правилата на играта, които до голяма степен се определят от Световната търговска организация (СТО) и МВФ.
Наистина малко са страните, които са успели да се присъединят към клуба на богатите. Може би това са Южна Корея и Тайван, което се вижда от влизането на първата в клуба на ОИСР (едва през 1997 г.) и участието на втората в някои второстепенни отраслеви комисии, за да не се дразни Пекин. Четирите латиноамерикански държави-членки дължат присъствието си в организацията по-скоро на американските геополитически съображения, отколкото на някакъв реален статут на развити страни.
Както добре показва икономистът Дани Родрик, този относителен провал на икономическата конвергенция – очевиден в случаите на Африка и Близкия изток – може да се обясни с концепцията за глобализацията, разработена от най-богатите страни и преди всичко в тяхна полза.
Затова стратегията на една по-слаба страна за наваксване на изоставането, особено ако тя е неиндустриализирана, може да се облегне само на асиметрия в правилата на играта, особено в търговска и парична защита на нейните индустрии намиращи се в ранен стадий на развитие и на нейното селско стопанство, което все още до голяма степен е ориентирано към производството на хранителни продукти.
Разделени от дълго време, развиващите се страни изглежда успяха да се възползват от възможността за промяна на баланса на силите по отношение на икономическа тежест и динамика, за да се обединят (геополитически компонент) и да приложат икономически стратегии от нов тип: повече волунтаризъм на всички нива.
*Превод Георги Саулов
*акт на производство и снабдяване от държави, които са геополитически съюзници, което го прави синоним на търговски блок
