Очакваме догодина Лукойл да плати над 600 млн. лева данък печалба... при някои условия

Очакваме догодина Лукойл да плати над 600 млн. лева данък печалба... при някои условия

От 1 януари 2023 г. „Лукойл“ доброволно ще прехвърли своя център на икономическа дейност в България, т.е. вече няма да работи на процесинг (ишлеме) и цялата печалба от дейността на рафинерията ще остава в България, а не в Нидерландия или Швейцария, както беше досега.

Това заяви вицепремиерът Христо Алексиев на брифинг в Министерския съвет, като промяната е договорена от нтего, министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов и заместник-министъра на финансите Людмила Петкова на среща с ръководството на „Лукойл България“ и „Лукойл Нефтохим Бургас“ – Илшат Шарафутдинов, Андрей Матюхов и Александър Величков.

Постигнатата договореност заедно с изпълнението на предвиденото в европейската регулация допълнително облагане на свръхпечалбата с 33 % данък, ще доведе до многократно по-големи приходи в бюджета на България.

Като пример: за 2021 г. „Лукойл Нефтохим Бургас“ е платил 3,5 милиона лева данък печалба, за 2022 г. очакваме около 100 милиона лева, а за 2023-а – в пъти повече – между 600 милиона лева и 700 милиона лева“, добави Алексиев. По думите му със средствата, които държавата ще получи по описания механизъм, се подготвя и ще бъде предложена Програма за компенсиране на уязвимите групи от обществото. „Средствата за компенсации ще бъдат осигурени вътрешно от системата, а не от данъците на всички нас, както бе досега с компенсацията от 25 стотинки“, подчерта заместник-министър председателят.

Алексиев посочи, че за може да бъдат реализирани тези договорености, е необходимо да бъде осигурено нормалното функциониране на рафинерията, което включва доставката на руски нефт, за какъвто е проектирана, осигуряването на възможност за експорт на произведените нефтопродукти, тъй като от една страна те няма къде да бъдат складирани и трябва да бъдат оползотворени, а от друга – това носи допълнителни приходи на страната ни.

Той изрично изтъква, че е против реекспорта на суров петрол, но не е необходимо да бъде ограничавано изкуствено производството на рафинерията, тъй като по-голямото производство води до по-ниски цени за вътрешния пазар.

На второ място, по думите на Алексиев, забраната за износ на нефтени продукти би нарушила външнотърговското салдо на страната ни и от износител България може да се превърне във вносител, което е недопустимо. В този контекст ограничаването на износа би се отразило негативно и на приходите в държавната хазна.

Генерираните допълнителни приходи ще бъдат използвани за компенсации на цените на горивата за хората и за бизнеса, за което ще бъдат приети необходимите действия от правителството“, отбелязва още служебният вицепремиер.

Илшат Шарафутдинов от своя страна потвърди договореното, но посочи, че има три условия това да се случи в действителност.

Първото, е да се запази разликата в цените между петрол сорт Брент и сорт в Уралс в полза на Уралс, т.е. руският нефт да остане по-евтин от този на европейската борса.

Второ условие е заводът в Бургас да продължи да работи при максимално натоварване с руски нефт. „Очакваме действително дерогацията за внос на нефт Уралс да остане да действа до края на 2024 г.„, каза Шарафутдинов, цитиран от „Сега“.

Трето условие е да няма забрана за износа на продуктите, произведени в бургарската рафинения от руския петрол, каквото искане има от „Продължаваме промяната“.

Ако има забрана за износ на нефтопродукти, рафинерията ще спре работа, защото много от продуктите нямат пазар тук„, заяви  Шарафутдинов, като даде за пример самолетното гориво, чието производство е 400 хил. т годишно. Близо 55% от продукцията на завода в Бургас се изнася. Тази година компанията очаква рекорден обез преработен суров петрол – 7.1 млн. тона.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"