91,5% от работещите у нас на минимална работна заплата са в частния сектор и само 42 хил. лица, или 8,5% от общо наетите лица на МРЗ са в обществения сектор. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров, подновявайки задочния спор с работодателските организации. Ето защо са неверни твърденията на бизнеса, че държата е лош работодател, коментира Димитров.
Той посочи отново, че предвиденото в проектобюджета еднократно увеличение на минималната заплата от 1 април на 710 лв. е крайно недостатъчно и само ще затвърди статуквото от 42-43% от средната работна заплата (СРЗ).
Димитров обърна внимание, че предвид динамиката на СРЗ през 2021 г. до месец септември, то към края на 2021 г. се очаква размерът ѝ да е около 1548 лв. При средногодишнен темп на прираст на средната заплата през последните години около 12%, очакването на КНСБ е размерът ѝ през тази година да достигне до 1734 лв.
По тази причина от КНСБ настояват за второ последващо увеличение от средата на годината на минималната заплата в размер на 760 лв. От началото на 2023 г. очакваме да се приложи Директива за адекватни минимални заплати, от която следва 50% съотношение МРЗ от СРЗ, а това по наши изчисления се оценява на около 867 лв., заяви още Димитров.
В същото време бизнесът изтъква като контрааргумент разминаването между заплащане и производителност на труда у нас.
