Въглищните централи имат важна роля при нормално протичащ преход към декарбонизация и са от съществено значение за намаляване на общата цена на енергийния преход, който ще изисква инвестиции в увеличени възобновяеми мощности, комбинирани с капацитет за съхранение, и евентуално в нови производствени мощности за ядрена енергия.
Това са част от акцентите от подробен доклад с няколко актуализации, изготвен от FTI France SAS по поръчка на Американската търговска камара в България. Целта е с него да се подпомогнат усилията на държавните институции за ускоряване диверсификацията на източниците и трасетата за газови доставки за страната и да увеличат дела на възобновяеми източници в енергийния микс.
От АмЧам обобщават, че България може да върви по пътя на декарбонизацията на енергийната си система, като продължи да развива възобновяемите си източници на енергия в комбинация с гъвкави нисковъглеродни мощности.
Сред констатациите на доклада, цитиран в публикация на AES България, са заключенията:
- Първата мярка за декарбонизация на българската енергийна система е по-нататъшно развитие на капацитета за възобновяема енергия в комбинация с нови гъвкави нисковъглеродни мощности: минимум 11 ГВ вятърна и слънчева енергия и 2 ГВ капацитет за съхранение до 2030 г. биха довели до около 80% намаляване на въглеродните емисии в енергийния сектор в сравнение с 1990 г.
- Изпълнението на практика на изискването за 40% намаляване на емисиите до 2025 г. ще струва допълнителни разходи за българската енергетика (оценени на около 1 милиард евро годишно). Отлагането му за по-късно през 2030 г. ще ограничи бъдещето увеличаване на разходите за енергийния сектор, свързани с прекратяване използването на въглища.
- По-ранното прекратяване на употребата на лигнитни въглища през 2030 г. ще доведе до допълнителни разходи за българската енергетика (оценявани на около 560 милиона евро годишно)
- И накрая, навременното разработване на нови ядрени възможности около 2035 г. ще осигури така нужните надеждни мощности и ще се избегне необходимостта от построяването на нови газови мощности.
От AES изтъкват още, че всяка опция за декарбонизация изисква сътрудничество между властите и бизнеса, за да се гарантира, че България ще е в състояние да привлича инвестиции. Нужни са реформи, за да се намали административното бреме, свързано с инсталирането, свързването и работата на проекти за възобновяема енергия. По-конкретно, необходими са мерки за опростяване на процедурите по издаване на лицензи и разрешителни, както и опростяване на някои технически одобрения, давани от мрежовите оператори за битови инсталации.
Посочва се и това, че сред основните предизвикателства пред Плана за възстановяване е фактът, че България е най-енергоемката и с най-голям интензитет на емисиите страна-членка на ЕС, чийто енергиен микс все още твърде много разчита на изкопаеми горива. На този фон страната трябва да развие система от чисти и ефективни ресурси и енергия.
