Цените на горивата на дребно се повишиха значително през 2026 г. след избухването на конфликта в Близкия изток, което доведе до ускоряване на енергийната инфлация в еврозоната. Анализ, публикуван в блога на Европейската централна банка, разглежда факторите, които определят динамиката на цените на горивата на бензиностанциите…
Поскъпването на петрола вследствие на конфликта в Близкия изток отново насочи общественото внимание към цените на горивата и потенциалното им влияние върху инфлацията. Анализът обяснява как промените в цената на суровия петрол се пренасят върху цените, които потребителите плащат за бензин и дизел.
За тази цел авторите на изследването правят три стъпки.
Първо, разделя се крайната цена на три основни компонента – стойността на суровия петрол, маржовете за рафиниране и дистрибуция и данъците – и се показва, че тези компоненти реагират на измененията в цените на петрола в рамките на няколко седмици, като прехвърлянето на ценовия ефект е практически пълно.
Второ, авторите обясняват защо увеличение на цената на петрола с 10% не води автоматично до 10-процентно поскъпване на горивата, тъй като данъците и останалите фиксирани разходи ограничават размера на това прехвърляне.
И трето, разглежда се ролята на маржовете за рафиниране, които понякога усилват въздействието на петролните шокове върху цените на горивата, бюджетите на домакинствата и инфлацията.
Повишението на цените на петрола се прехвърля бързо и изцяло върху цените на горивата
По правило цените на рафинираните горива и на суровия петрол се движат почти синхронно от месец на месец, въпреки че след 2022 г. цените на рафинираните продукти, особено на дизела, на моменти нарастват по-бързо от тези на суровия петрол. Това е първият знак за ролята на маржовете при рафинирането.
За да разберем по-добре как последният петролен шок се пренесе върху цените на дизела на бензиностанциите, трябва да проследим механизма на това прехвърляне.
След избухването на конфликта в Близкия изток цената на суровия петрол Brent нарасна рязко през март, достигайки връх от 138 щатски долара за барел в началото на април. Това е почти двойно повече спрямо нивата от края на февруари.
За производството на дизел суровият петрол преминава през процес на рафиниране. При този случай цените на дизела след рафинирането се повишиха още по-бързо от цените на суровия петрол, достигайки 197 долара за барел през април. Това доведе до ново поскъпване на горивото на бензиностанциите.
Още през първата седмица на април средната цена на дизела в еврозоната достигна 2,18 евро за литър, при 1,63 евро за литър в края на февруари – увеличение с приблизително една трета.
По този начин поскъпването на суровия петрол бързо се пренесе върху цените за крайните потребители, както обикновено се случва. По принцип този процес отнема един до два месеца и е практически пълен. Вместо да бъде компенсирано чрез намаляване на печалбите, увеличение на цената на суровия петрол с 0,10 евро на литър обикновено води до същото увеличение на цената на горивото преди облагане с данъци.
Макар прехвърлянето да е пълно в абсолютно изражение, в процентно отношение крайните цени нарастват по-малко. За да разберем защо, трябва да разгледаме останалите компоненти на крайната цена. Това обяснява и защо цената на дизела се увеличи с 0,55 евро на литър, докато приносът на суровия петрол беше 0,35 евро.
В процентно изражение горивата поскъпват по-малко от суровия петрол
Между края на февруари и първата седмица на април цените на суровия петрол и рафинирания дизел се увеличиха с над 90%, докато цената на дизела на бензиностанциите нарасна с около 34%. Подобна беше динамиката и при бензина. Причината е, че значителна част от крайната цена е фиксирана и не се влияе от колебанията на международните петролни пазари. Еластичността на цените – тоест доколко крайната цена реагира на промени в отделните компоненти – зависи от петте основни елемента, които формират цената на колонката.
Суровият петрол
Цената на суровия петрол е силно чувствителна както към шокове в предлагането (например конфликта в Близкия изток), така и към шокове в търсенето (например пандемията от COVID-19).
От 2021 г. насам делът на суровия петрол във всеки литър дизел е средно 0,47 евро, като варира между 0,28 и 0,80 евро. В първата седмица на април той достига 0,73 евро, което представлява увеличение с 92% спрямо края на февруари.
Разходи и маржове за рафиниране
Този компонент представлява разликата между стойността на рафинирания продукт и стойността на използвания суров петрол. Той включва всички разходи и брутни маржове по веригата – от пристигането на суровия петрол в рафинерията до производството на готовото гориво.
През последната седмица на февруари приносът му към цената на дизела беше 0,13 евро на литър, което съответства на средното равнище след 2021 г. По време на последния енергиен шок обаче този компонент нарасна изключително силно – със 168% спрямо края на февруари.
Разходи и маржове за дистрибуция
Те обхващат всички дейности между рафинерията и крайната продажба – транспорт на горивото, маркетингови разходи, наеми, заплати и други оперативни разходи на бензиностанциите. Тези маржове поеха част от натиска, като намаляха с 14% спрямо края на февруари.
Акцизи
Акцизите представляват фиксиран данък на литър, който рядко се променя. Средно за еврозоната от 2021 г. насам те възлизат на 0,52 евро за литър дизел и 0,66 евро за литър бензин.
Някои държави временно намалиха акцизите, за да ограничат инфлационния натиск върху домакинствата, подобно на мерките след руската инвазия в Украйна. В резултат средният размер на акцизите намаля с около 8% спрямо края на февруари, макар че повечето от тези мерки изтекоха през юни.
Данък върху добавената стойност (ДДС)
ДДС се начислява като фиксиран процент върху цената преди облагане плюс акциза – обикновено между 19% и 22% в повечето държави. Следователно той се увеличава или намалява заедно с цената преди данъчно облагане, но сам по себе си не създава допълнителна ценова волатилност.
ДДС формира приблизително една шеста от крайната цена на горивото. Неговият принос към цената се увеличи с 24% спрямо края на февруари, което е по-малко от увеличението на крайната цена, тъй като средната ставка на ДДС в еврозоната временно беше намалена от 20,7% на 18,9%.
Тъй като акцизите и ДДС представляват голям и до голяма степен фиксиран дял от крайната цена, дори значително процентно поскъпване на суровия петрол води до далеч по-малко процентно увеличение на цената на колонката.
Новата ескалация на конфликта от началото на юли отново изтласка цените нагоре – до около 1,98 евро за литър дизел през третата седмица на юли, като и този път ключова роля изиграха маржовете при рафинирането.
Защо този път маржовете за рафиниране имаха толкова голямо значение
Какво стои зад рязкото поскъпване на дизела и бензина? Този път решаваща роля изиграха именно маржовете при рафинирането.
Те могат да се променят по различни причини:
- различните технологии за рафиниране в зависимост от необходимите горива и вида на използвания суров петрол;
- промени в предлагането и търсенето на различните рафинирани продукти – например при временно затваряне на рафинерии за ремонт, при разрушения вследствие на военни действия или когато върху износа на горива от определени държави се налагат санкции.
При последния енергиен шок затварянето на Ормузкия проток засегна значителна част от световния капацитет за рафиниране.
В резултат глобалният износ на рафинирани петролни продукти намаля с около 4,5 милиона барела дневно през второто тримесечие на 2026 г. Този силен недостиг доведе до рязко увеличение на разходите и маржовете за рафиниране – от средно 0,10 евро на литър дизел през февруари до 0,26 евро през март.
По-новата ескалация на конфликта предизвика нов скок на тези маржове почти до рекордни стойности поради ограничените мощности за рафиниране. През първите три седмици на юли те добавиха 0,35 евро към цената на дизела и 0,23 евро към цената на бензина.
Според цените на фючърсите върху дизела към 20 юли се очаква този компонент да достигне връх през август, след което постепенно да намалее до около 0,16 евро за литър в края на 2027 г. – ниво, близко до това отпреди кризата през февруари 2026 г.
Какво се случва, когато цените започнат да спадат?
По време на краткото повторно отваряне на Ормузкия проток (18 юни – 11 юли) цените на суровия петрол спаднаха значително, а цените на дизела на бензиностанциите ги последваха.
През последните десетилетия икономическата литература често обсъжда явлението „ракети и пера“ (rockets and feathers) – дали цените на горивата се покачват бързо като ракета, но спадат бавно като перце. По-ранни изследвания за еврозоната не откриваха убедителни доказателства за подобна асиметрия или стигаха до противоречиви резултати.
По-нови анализи обаче показват, че прехвърлянето на по-ниските цени към потребителите може действително да става по-бавно. Причините могат да бъдат забавената подмяна на запасите, несигурността дали понижението на цените на петрола ще бъде трайно, както и по-слабият конкурентен натиск върху търговците при спад на разходите.
Необходими са обаче допълнителни изследвания, за да се установи дали подобна асиметрия действително е била налице и при последния енергиен шок.
Заключение
Петролният шок, предизвикан от конфликта в Близкия изток, беше значителен и оказа осезаемо влияние върху цените на горивата на дребно, като високите маржове за рафиниране допълнително засилиха този ефект.
Като цяло хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) за горивата беше основният фактор за ускоряването на енергийната инфлация в еврозоната – от -3,1% през февруари до 10,8% през май 2026 г., след което тя се забави до 8,5% през юни.
Както и при предишни ценови шокове, поскъпването на суровия петрол и на рафинираните горива се пренесе бързо върху крайните цени за потребителите, докато временните намаления на акцизите и данъците помогнаха частично да се смекчи тежестта за домакинствата.
Когато цените на петрола спаднаха по време на краткото повторно отваряне на Ормузкия проток, натискът върху цените на горивата отслабна донякъде. Новата ескалация на конфликта обаче доведе до поредно рязко поскъпване на горивата, обусловено не само от по-високите цени на суровия петрол, но и от силното увеличение на маржовете за рафиниране.
