Отдавна е ясно, че повече инвестиции в научноизследователска и развойна дейност е сигурен начин за стимулиране на иновациите, увеличаване на производителността и насърчаване на създаването на работни места и икономическия растеж. И все пак, тъй като САЩ драматично разшириха разходите за научноизследователска и развойна дейност през последните четири десетилетия, се случи точно обратното. Иновациите, повишаването на производителността и икономическата експанзия се забавиха. Какво се обърка, анализира Уфук Агчигит* в статия за изданието на Международния валутен фонд Finance & Development Magazine…
Данните от реалния свят показват, че има повече нюанси в насърчаването на иновациите, отколкото простото хвърляне на пари за тях. Гигантските предприятия започнаха да доминират огромни части от американската икономика, изтласквайки по-иновативните по-малки предприятия и стартиращи фирми. В различните сектори най-големите играчи дадоха приоритет на стратегически ходове, за да защитят бизнеса си, вместо да търсят истински иновации, и в резултат на това икономиката пропусна потенциални възможности за растеж, според скорошни изследвания.
Подобни констатации предполагат, че е време да преосмислим и по-добре да фокусираме американския подход за осигуряване на иновации и икономически растеж. Политиците трябва да насърчават не само научноизследователската и развойна дейност, но и по-ефективното разпределение на ресурсите. Поглед към това как иновациите в САЩ се промениха през последните няколко десетилетия подсказва как това може да бъде направено.
Нож с две остриета
През 80-те години общите инвестиции в НИРД в САЩ представляваха 2,2 процента от БВП. Днес тази цифра е 3,4 процента, според Националната научна фондация. Частните разходи за научноизследователска и развойна дейност от бизнеса са се увеличили повече от два пъти – от 1,1 процента до 2,5 на сто от БВП.
Въз основа на конвенционалните икономически модели този вид увеличение на разходите за научноизследователска и развойна дейност трябваше да доведе до ускорен икономически растеж, а не до забавянето, което всъщност се случи. Растежът на производителността между 1960 и 1985 г. е средно 1,3 процента. През следващите три и половина десетилети, печалбите в производителността паднаха под тази средна стойност, с изключение на кратък подем в началото на 2000-те години, а годишният растеж като цяло намаляваше.
За да разберем как конвенционалният анализ е пропуснал целта, трябва да се отдалечим от обобщените данни и да проучим структурата и разпределението на разходите за научноизследователска и развойна дейност, като използваме висококачествени микроданни за бизнеса, изобретателите и иновациите.
След проведени обширни проучвания, за да се изяснят факторите зад парадокса на производителността, е установена значителна промяна в пейзажа на иновациите в САЩ. През последните две десетилетия делът на населението, участващо в производството на патенти, почти се удвоява, докато растежът на производителността спада наполовина.
Обяснението може да се крие в това как се разпределят разходите за научноизследователска и развойна дейност. В по-ранни изследвания с Уилям Кер от Харвард открихме, че малките предприятия са по-иновативни спрямо техния размер, което предполага, че използват ресурсите за научноизследователска и развойна дейност по-ефективно. Тъй като компаниите растат и доминират на своите пазари, те често изместват фокуса си от иновациите към защитата на пазарната си позиция.
В по-скорошно проучване заедно със Саломе Басладзе и Франческа Лоти показахме, използвайки италиански данни, че по-големите предприятия са склонни да въвеждат по-малко иновации и вместо това да участват в дейности, които ограничават конкуренцията. Една такава дейност е наемането на местни политици. Тъй като фирмите се изкачват в класациите сред 20-те най-големи играчи в своята индустрия, те наемат повече политици, докато производството на патенти намалява. Това подчертава това, което наричаме парадокс на лидерството, при което водещите компании използват ресурси за поддържане на господство, вместо да насърчават иновациите.
Това изместване на фокуса сред големите предприятия може да бъде основен фактор за забавянето на производителността в САЩ. Тъй като доминиращите играчи дават приоритет на стратегическите ходове пред истинските иновации, икономиката като цяло почти сигурно пропуска потенциални възможности за растеж. Разбирането на тази динамика е от решаващо значение за политиците, които се стремят ефективно да насърчават истинските иновации и да стимулират икономическия растеж.
През последните две десетилетиясе наблюдава забележимо пренасочване на иновативни ресурси към големи, утвърдени компании. В началото на този век приблизително 48 процента от американските изобретатели са работили за тези големи действащи компании – които са на повече от 20 години и където работят над 1000 служители. До 2015 г. тази цифра е нараснала до 58 процента, отбелязвайки значителна промяна в това къде е концентриран иновативният талант на нацията.
На пръв поглед тази промяна може да не изглежда проблематична. В края на краищата, големите компании може да имат ресурсите да подкрепят обширна научноизследователска и развойна дейност. Изследванията обаче показват тревожна тенденция: изобретателите, които се преместват в големи фирми, стават по-малко иновативни в сравнение с изобретателите, които се преместват в млади фирми.
Задушаващо иновациите наемане
Конкретна практика, идентифицирана в нашето изследване, е наемането на служители, което задушава иновациите. Това се случва, когато големи, утвърдени предприятия наемат ключови служители от по-млади конкуренти, често като предлагат по-високи заплати. Въпреки това, вместо да използват тези нови служители за стимулиране на иновациите, големите предприятия могат да им поставят задачи, при които не използват напълно техните умения. В резултат на това тези лица стават по-малко иновативни и общият иновативен капацитет на икономиката страда.
След 2000 г. имаше забележимо увеличение на премията за заплати, предлагана от утвърдени компании, в сравнение със заплатите, плащани от по-младите предприятия. Разликата в заплащането се увеличи с 20 процента, което подтикна много иноватори да сменят работата си и да се присъединят към по-големи, утвърдени компании. Въпреки това, иновативността на тези изобретатели е спаднала с 6 процента в сравнение с тази на техните връстници, които са се присъединили към по-малки работодатели.
Редица тълкувания на тази практика обясняват, че тя служи като стратегически ход от големи предприятия за неутрализиране на потенциални конкурентни заплахи. Като наемат най-добрите таланти от конкуренти, тези компании не само отслабват своите конкуренти, но също така не позволяват на тези хора да допринесат за потенциално разрушителни иновации другаде. Тази стратегия може да е от полза за наемащия бизнес в краткосрочен план, но представлява дългосрочен риск за цялостната иновация и растеж на икономиката.
Това предполага, че докато САЩ увеличават общите разходи за научноизследователска и развойна дейност спрямо БВП, преместването на талантливи изобретатели към големи, стари предприятия не е довело до очакваното повишаване на производителността. Тези индустриални оператори често дават приоритет на запазването на пазарното си господство пред разширяването на границите на иновациите. Тази отбранителна позиция означава, че въпреки че повече ресурси се насочват към научноизследователска и развойна дейност, те не се използват толкова ефективно, колкото биха могли да бъдат в по-малки, по-пъргави компании.
Следователно икономиката на САЩ не се възползва от растежа на производителността, стимулиран от разходите за научноизследователска и развойна дейност. Това подчертава значението не само на размера на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, но и на това къде и как се разпределят. За да се използва наистина силата на иновациите, политиките и стимулите трябва да се променят, за да насърчат по-динамично, поемащо риск поведение, особено сред по-малките предприятия и стартиращите фирми. Това може да доведе до повишаване на производителността, от което се нуждаят САЩ.
Порочни стимули
Дебатът около ролята на индустриалната политика в САЩ се засили с подновен акцент върху силните индустриални стратегии. От началото на 80-те години на миналия век има забележимо увеличение на пазарната концентрация и спад в бизнес динамиката.
Този период съответства на въвеждането през 1981 г. на данъчния кредит за научноизследователска и развойна дейност, част от широкообхватния данъчен закон за икономическо възстановяване на президента Роналд Рейгън. Кредитът имаше за цел да насърчи бизнеса да инвестира в научноизследователска и развойна дейност.
Нашето изследване предоставя пряко доказателство, че предприятията, които активно претендират за данъчни кредити за научноизследователска и развойна дейност, е по-вероятно да се ангажират с подобни практики. Тези предприятия често предлагат по-високи заплати на изобретателите и изобретателите стават по-малко иновативни. Това предполага, че субсидиите за иновации, макар и предназначени да насърчават научноизследователската и развойна дейност, могат неволно да намалят цялостните иновации, като създадат различни стимули за пазарните лидери в сравнение с по-малките, по-млади конкуренти.
За да се насърчи по-динамична и иновативна икономика, трябва да се разработят политики, които подкрепят не само големите действащи компании, но и по-малки предприятия и стартиращи фирми, които често имат по-голям капацитет за иновации. Това може да включва целеви данъчни кредити за малки предприятия, безвъзмездни средства за иновации на ранен етап и политики, които насърчават конкуренцията и намаляват бариерите за навлизане на нови играчи.
*Професор по икономика в Чикагския университет, научен сътрудник в Националното бюро за икономически изследвания и научен сътрудник в Центъра за изследване на икономическата политика
