Можем да мислим, че социалната позиция на индивида оказва пряко влияние върху степента на приемане или отхвърляне на неравенствата: най-бедните страдат пряко от неравенствата, а най-богатите се облагодетелстват незабавно от тях, така че степента на отхвърляне на неравенствата трябва да нараства със слизането надолу по стълбата на социалната йерархия, изтъква Мартен Анота в коментар за alternatives-economiques.fr.
Увеличаването на неравенствата засилва сравненията и съответно разочарованията. Дори най-богатите могат да мразят неравенствата, независимо дали по чисто алтруистични или дори по егоистични причини: приемането на големи неравенства означава поемане риска от значително спадане в социалната йерархия, когато си на върха. Да не говорим, че неравенствата могат да пораждат конфликти, престъпност, недоверие и т.н.
Множество емпирични проучвания се опитват да открият връзка между неравенството в доходите и субективното усещане за благосъстояние. В едно проучване, сравняващо две израелски села, географски близки едно до друго и които, с изключение на неравенството в доходите, имат сходни икономически характеристики, Дейвид Моравец и др. (1977) показват, че населението на селото с по-малко неравенство заявява, че се чувства по-щастливо от населението на другото село.
Но увеличаването на броя на тази емпирични проучвания доведе до обезсърчаващи резултати: някои от тях намират отрицателна връзка между неравенството и благосъстоянието, други – положителна връзка, а трети – до липса на каквато и да е връзка. Чрез извършване на мета-анализ на 24 проучвания, разглеждащи връзките между неравенствата и субективното усещане за благополучие, Kayonda Hubert Ngamaba констатира, че литературата не е успяла да намери ясна връзка.
Други проучвания разглеждат разбиранията на отделните хора за социална справедливост и социална мобилност, за да обяснят защо те отхвърлят неравенствата в определени контексти, а са доволни от тях в други. Така за Алберто Алесина, фактът, че населението на САЩ приема неравенствата в доходите по-добре от европейците, се дължи на факта, че те не ги свързват с едни и същи причини и по различен начин виждат възможностите за движение в йерархията на тяхното общество.
В Съединените щати хората са по-склонни да гледат на обществото си като социално мобилно и да считат, че социалното положение се дължи предимно на личните заслуги и усилия, така че те приемат по-добре неравенствата. В Европа хората са в по-голяма степен склонни да мислят, че обществото не е много мобилно и че случаят и социалният произход играят по-голяма роля от личните усилия в тяхното социално положение, поради което те възприемат по-зле неравенствата. Това също така обяснява защо механизмите на преразпределението са по-развити в Европа, отколкото в Съединените щати.
Тези различни трудове се стремят да се облегнат на показатели, които обективно измерват нивото на неравенството в доходите, като например коефициентът Джини*, а не субективното възприемане на хората за разпределението на доходите. С други думи, те приемат хипотезата, че хората правилно възприемат нивото и развитието на неравенствата в доходите. Въпреки това, има проучвания, които показват, че хората не възприемат правилно нивото на неравенството в доходите в тяхната страна [Hauser and Norton, 2017; Gimpelson и Treisman, 2018; Кнел и Стикс, 2020 г.; Bussolo и други, 2021].
В ново изследване Даниеле Маркези, Милена Николова и Виола Анджелини (2024) правят разграничение между обективното ниво на неравенство в доходите и това, как то се възприема от отделните хора. В него те се опират на данните от проучването Life in Transition Survey от 2016 г., проведено в 33 държави. В него се съдържа информация за възприятията, които индивидите имат за неравенствата.
Анализирайки тези данни, авторите не виждат ефекта от наблюдавания коефициент на Джини върху удовлетворението от живота. От друга страна, те подчертават отрицателната връзка между развитието на неравенствата, както се възприемат от индивидите, и удовлетворението от живота, което декларират, че имат. В този случай лицата, които смятат, че неравенствата в доходите са се увеличили през предходните четири години, са средно с 8% по-малко удовлетворени от живота си в сравнение с лицата, които не са забелязали увеличение на неравенствата; тези, които смятат, че неравенствата са намалели, са само с 4% по-удовлетворени. Освен това ефектът от възприемането на неравенствата върху благосъстоянието изглежда не зависи от обективното ниво на неравенствата.
Тримата автори отиват по-далеч като си поставят въпроса дали тази връзка между неравенството и субективното благополучие зависи от виждането на хората за възможност социална мобилност и за определящото значение на личните заслуги за положението в обществото. Те констатират, че тези, които вярват в социалната мобилност и заслугите, са по-удовлетворени от живота си, когато смятат, че неравенството в доходите се е увеличило, отколкото онези, които възприемат обществото като по-малко мобилно и по-малко меритократично. Въпреки това, въздействието на чувството за социална мобилност и заслуги не е достатъчно голямо, за да елиминира отрицателната връзка между възприеманите неравенства и удовлетворението от живота.
Накратко, хората са по-щастливи, когато вярват, че живеят в егалитарно общество.
* Коефициентът на Джини, или индекс на Джини, се използва за статистическа характеристика на разпределението на благата в едно общество, т.е. на разликата (паричната) между благосъстоянието на бедните и богатите в едно общество. Приема се че той изразява тяхната неравномерност, като стойност 0 показва пълно равенство в доходите, а стойност 1 (или 100%) показва максимално неравенство (когато само един човек получава всички доходи, а всички други нямат нищо). Особено често този коефициент се прилага за характеризиране на доходи или благосъстояние; така например за разпределението на доходите той варира в световен мащаб от 20,9 в Словакия до 62,0 в Република Южна Африка. По данни на Евростат за 2022 година България е с коефициент 38,4, което я нарежда на последно място с най-високо неравенство сред страните от ЕС. За 2023 стойностите за страната ни намаляват до 37,2, но Евростат не разполага с данните за всички страни от съюза.
