Ако попитате някой от жителите на Южнамериканското племе Шуар какво го отвращава най-много, той най-вероятно би отговорил „яденето на сурово месо, стъпването в изпражнения, или пиенето на „чича“- традиционна алкохолна напитка, направена от плюнката на жена без зъби“, разказва Лоурънс Сугияма, антрополог от Университета в Орегон, цитиран в публикация на Sciencemag.org.
Отвращението от храна, която е потенциално развалена, или от плюнката на болен човек се оказва добро вътрешно усещане при Шуарите, местните хора, живеещи в тропическите гори на южноцентрален Еквадор. В първото проучване върху връзката между погнусата и здравето на Шуарите, Сугияма и колегите му открили, че Шуарите които изпитват най-много отвращение от сурова или развалена храна, или други потенциални източници на патогени, е по-малко вероятно да се разболеят от бактериални или вирусни инфекции. „Шуарите с по-висок резултат по скалата за погнуса имат по-слабо активирана имунна система“, казва биологът-антрополог Джошуа Снодграс от Университета в Орегон, съавтор на изследването.
През 1872 година Чарлз Дарвин изказва предположение, че отвращението е вродено усещане, появило се при предшествениците ни като предпазна мярка против яденето на развалена храна. Хората, които чувствали погнуса, имали по-голям шанс да се размножат и най-вероятно са предали тези гени на поколенията след тях. Оттогава, учените са доказали, че чувството на погнуса е предпазвало здравето на хората в по-богатите и хигиенични общества. Досега обаче никой не бе изучавал дали погнусата предпазва и хората, живеещи в по-традиционни общества, сходни на тези, в които нашите предци са еволюирали.
Тара Сепон-Робинс, антрополог от Университета в Колорадо, анкетирала 75 мъже и жени от племето Шуар в три различни местни Еквадорски общества, като част от дисертацията си в Университета в Орегон. Всички интервюирани живеели в среди, богати на разнообразие от патогени, включително кръгли червеи, тении и туберкулоза. Техните общества имали различна степен на икономическо развитие, вариращи от колиби с подове от пръст до правителствени къщи с бетонени подове и близост до пазари за храна. Сепон-Робинс и колегите й съставили анкета, оценяваща погнусата при тези хора, която включвала събития като докосване на сурово месо, намиране на личинки в храната си и забелязването на гризач там, където се съхранява храна.
След това, учените анализирали кръвни и фекални проби от участниците в изследването, които показали, че Шуарите с най-високо ниво на отвращение според анкетата имали най-ниски нива на инфекции и слабо активирана имунна система. Тъй като Шуарите не страдат от хронични възпаления, както хората в Западните общества, маркерите за имунна активност са сигурен знак, че те страдат от някаква инфекция.
Интересно откритие, направено от учените е, че гнусливостта се променя при промяна в околната среда. Шуарите, живеещи при най-обикновени условия – сламени колиби с мръсен под, пряко изложени на почвени патогени, животински изпражнения и замърсена вода, били по-малко гнусливи от онези, живеещи в къщи с бетонен под, чиста вода и лесен достъп до пазари за храна. „Ако живееш в къща без врати, където пилетата влизат постоянно и няма как да изчистиш изпражненията им ефикасно, не можеш да си позволиш да си лесно гнуслив“, казва Сепон-Робинс. „Ако можеш да избегнеш този начин на живот, нивата на погнуса се повишават, за да предпазят хората от среща с патогени“.
Учени извън областта на изследването също смятат, че откритията са важни. „Научният труд е вълнуващ, защото описва липсващата частица от пъзела, която не би могла да се намери в Западните общества, където срещата с паразити и инфекциозни заболявания е сравнително малка“, казва еволюционният психолог Джош Тибър от Университетът Вридже в Амстердам. Колежката му Дебра Либерман от Университета в Маями е съгласна – „Това, което най-ми харесва в това изследване е, че дава доказателство за еволюцията на погнусата като адаптация към средата, в която хората живеят“. Дори Шуарите, които са израснали в сламени колиби, са станали по-гнусливи с течение на времето, след като са се преместили в по-хигиенични условия с по-лесен достъп до храна, казва Сугияма.
