Проучване на Евростат установява дисбаланси в доходите на жените и мъжете. Един от начините за измерване на този дисбаланс е разликата в заплащането между половете, която показва разликата между средните брутни почасови доходи на мъжете и жените, изразени като процент от средните брутни почасови доходи на мъжете.
Изчисленията са за предприятия с 10 или повече служители, като данните визират състоянието през 2019 година, когато брутните почасови доходи на жените са средно с 14,1% под тези на мъжете в ЕС. Това варира сред държавите-членки на ЕС, като най-високи разлики се наблюдават в Естония (21,7%), Латвия (21,2%), Австрия (19,9%) и Германия (19,2%).
В другия край на скалата разликите са най-малки в Люксембург (1,3%), Румъния (3,3%), Италия (4,7%) и Белгия (5,8%). Стойностите за България са еднакви със средните за ЕС (14,1%).
Във всички държави-членки на ЕС, с изключение на Белгия и Испания, разликата в заплащането между половете във финансовите и застрахователните дейности е по-висока, отколкото в бизнеса и икономиката като цяло. През 2019 г. разликата в заплащането във финансовите и застрахователните дейности варира от 6,6% в Белгия до 38,3% в Чехия. В рамките на бизнеса и икономиката като цяло най-високата разлика в заплащането между половете е регистрирана в Естония (23,2%) и най-ниска в Швеция (8,7%).
При финансите и застраховането разликите в България са големи (29%), докато в обобщения сектор бизнес и икономика са два пъти по-малки (14%). В сделките с недвижими имоти обаче разликата у нас е с обратен знак -7,5%.
През 2019 г. по-голямата част от страните от ЕС регистрират по-висока разлика в заплащането между половете (в абсолютно изражение) в частния сектор, отколкото в публичния сектор. Това може да се дължи на факта, че в повечето страни заплащането се определя от прозрачни мрежи за заплати, които се прилагат еднакво за мъжете и жените. Разликата в заплащането между половете варира в частния сектор от 8,9% в Белгия до 22,9% в Германия и в публичния сектор от -0,4% в Румъния до 19,7% в Латвия.
В България разликите са сходни – 17,6% в публичния сектор и 13,1 в частния.
Разликите в заплащането също могат да бъдат анализирани от гледна точка на заетостта на непълен или на пълен работен ден.
През 2019 г. разликата в заплащането на мъжете и жените на непълно работно време варира от -5,1% в Италия до 22,0% в Хърватия. Отрицателната разлика в заплащането между половете означава, че средно брутните часови доходи на жените са по-високи от тези на мъжете. Това често се дължи на пристрастие към подбора, особено когато процентът на заетост е по-нисък за жените, отколкото за мъжете: жените, ангажирани на пазара на труда, могат да имат сравнително по-високи умения и образователни нива от мъжете. За работниците на пълен работен ден разликите в заплащането също варират значително в държавите-членки на ЕС, вариращи от -1,6% в Италия до 24,1% в Латвия.
