В началото на март Европейският съюз обяви намерението си да приложи напълно депозитната система за пластмасовите бутилки и кутии до 2029 г. Европейските власти се хвалят с резултатите, постигнати от страните, които вече са я възприели. Но множество организации за защита на околната среда смятат, че това е „порочно решение“, което не „атакува истинския проблем“, изтъква репортаж на france24*.
Европейският съюз иска да стане отличникът в борбата срещу замърсяването с пластмаси, затова страните-членки обявиха поредица от мерки за екологизиране на техните отпадъци, с които си поставиха твърде амбициозни цели: до 2035 г. всички опаковки да бъдат рециклирани, а до 2040 г. техният обем да бъде намален с 15%. Това е огромно предизвикателство като се има предвид, че един европеец е генерирал средно 188,7 kg отпадъци от опаковки през 2021 г. според Евростат, което представлява скок от 32 kg за едно десетилетие и че само 64% от тях се рециклират.
Сред чашите, опаковките, чинийките и други отпадъци два вида амбалаж препълват основно европейските кофи за боклук: пластмасовите бутилки и кутии. Само за Франция се изчислява, че 340 000 тона пластмасови бутилки са били пуснати на пазара през 2022 г., като само 50% от тях са били рециклирани.
Като палиативно решение на този проблем ЕС предлага до 2029 г. да бъде създадена депозитна система. Пластмасовите бутилки и кутии ще се продават с няколко евроцента по-скъпо, около 5 до 10% от цената, но тази надценка ще бъде възстановявана, когато потребителят върне използвания амбалаж в пункта за вторични суровини. Тази процедура вече е добре позната и се прилага в около петнадесет държави като Германия, Нидерландия и скандинавските страни.
Рекорден процент на рециклиране
Във всички страни, където депозитната система функционира, Европейският съюз отчита рекордни нива на рециклиране. В Германия от 2003 г. всички супермаркети разполагат със специални машини „Pfand“ за събиране на пластмасови и стъклени бутилки и кутии. И макар че потребителите нямат задължение да ги използват, това вече се е превърнало в навик и жест на добра воля. Някои хора, наречени „Pfandsammler“, (ловци на депозити), се хващат да изчистят улиците от тези използвани опаковки и по този начин си докарват допълнителни доходи. Общо 98,5% от бутилките и кутиите се рециклират в страната, според Европейския потребителски център.
Същото е положението и в скандинавските страни. В Швеция кутиите се приемат обратно от 1984 г., а пластмасовите бутилки – от 1994 г. Всяка година страната рециклира повече от два милиарда от тях, твърди правителството. В Норвегия системата е малко по-различна: опаковките на напитките подлежат на екологичен данък, но размерът на този данък намалява с увеличаване на събираемостта. Тази мярка накара производителите и търговците да въведат през 1999 г. депозитната система и тук също процентът на рециклиране на кутиите и бутилките доближава 90%.
В 15 европейски държави е въведена депозитната система, като в 10 от тях тя обхваща всичко – стъкло, алуминий и пластмаса. В 5 страни това предстои да се случи, а в 6, сред които и България, системата не е въведена.
„Това с нищо не променя пътя на една пластмасова бутилка“
Тази мярка обаче не е „чудодейно решение“, казва Манон Ришер, говорител на неправителствената организация Zero Waste France. „Тази система, разбира се, може да помогне за повишаване на дела на рециклиране, но не е насочена към истинската цел, която трябва да преследваме: драстично намаляване на производството на пластмаса. Сам по себе си това е просто още един начин за сортиране на отпадъците, но с нищо не променя пътя на една пластмасова бутилка“, обяснява тя.
Веднъж приета в пункта за вторични суровини, тя ще има същата съдба като тази, която е хвърлена в традиционната кофа за рециклиране: ще бъде събрана и извозена до завод за третиране на отпадъци. Някои бутилки, направени от PET пластмаса, могат да се използват за производството на нови бутилки. Други се преработват в люспи и се препродават преди всичко в Азия за производство на полиестер. „Това обаче са процеси, които изискват много вода и енергия и генерират микропластмаси“, припомня Манон Ришер.
Според нея, въвеждането на депозитната система може да има обратен ефект на целта, афиширана от ЕС – да насърчи потребителите да продължат да купуват пластмасови бутилки. „От години ни бомбардират с мнения, които представят сортирането и рециклирането на отпадъци като нещо елементарно и прокарват идеята, че няма никакъв проблем да се купува пластмаса, ако след това тя се рециклира. И към това трябва да добавим и финансовият интерес“, продължава тя. „Това може да има порочен ефект и да насърчи потреблението на пластмасови бутилки.“
Нейните притеснения се потвърждават в Германия. Законът, приет през 2003 г., имаше за цел да намали опаковките за еднократна употреба до 20% от пазара, а се случи точно обратното. Производителите все повече прибягват до бутилки за еднократна употреба. Сега на тях се падат 71% от пазара, в сравнение с 40% преди десет години, според проучване на университета в Хале-Витенберг, проведено през 2021 г. „Изглежда, че въвеждането на депозитната система за опаковките за еднократна употреба не ни позволява да мислим в перспектива, тъй като поставя фокуса върху рециклирането и по този начин възпрепятства възраждането на опаковките за многократна употреба“.
Битка на финансови интереси
„Зад депозитната система за рециклиране стои по-скоро една битка на финансови интереси, отколкото решаването на един екологичен въпрос“, продължава Манон Ришер. От години се провежда активна политика, която задължава производителите да използват в производството си все повече рециклирана пластмаса. Това увеличава търсенето и съответно прави цената на суровината по-висока.
Но събирането на повече бутилки и съответно по-голямото им рециклиране би увеличило механично количеството налична рециклирана пластмаса и следователно би довело до спадане на цената ѝ. „Така те не могат да бъдат стимулирани да намалят производството си. В крайна сметка съществува опасността тази мярка да поддържа производствения цикъл на пластмасата, вместо да доведе до неговото прекъсване“, обобщава тя.
Да не говорим, че във Франция, например, където дебатът за депозитна система е оживен, сортирането и събирането на отпадъци се управлява от местните власти. Следователно те са тези, които ги препродават на рециклиращите предприятия. С преминаването към депозитна система управлението на тези пластмаси ще се поеме от производителите. Следователно тази финансова печалба ще отиде при тях.
„Производителите няма да забогатеят“, отвръща Елен Курад, генерален директор на Refreshing Drinks of France, която обединява най-големите компании в производството на безалкохолни напитки, включително Coca-Cola и Pepsi. Тя уверява, че „препродажбата на тази суровина ще позволи финансирането на системата“.
Насърчаване на повторната употреба
Zero Waste France, наред с други организации за защита на околната среда, се бори активно за въвеждане на друга система: депозит за повторна употреба, най-вече на стъкления амбалаж. „Тази система съществуваше във Франция до 1980 г. Идеята е да се съберат бутилките, за да се измият и използват повторно, както е според принципите на кръговата икономика“, обяснява Манон Ришер.
„Ако това бъде организирано на местно ниво, например с оптимизиране и обединяване на транспорта, екологичното и социалното въздействие би било изключително благотворно“, твърди тя. Макар че през последните години се увеличиха инициативите на местните власт, проблемът трудно намира място в политическия речник на централно ниво. „Това изисква истинска промяна на начина на мислене и истинска воля от страна държавата“, продължава Манон Ришер. „Но този вид мерки наистина могат да доведе до осъществяването на нашата цел да се отървем от всичко за еднократна употреба и от привързаността ни към пластмасата.“
*Превод Георги Саулов
