Съединените щати представиха своята визия за „ориентирана към работниците“ търговия. Китай обеща „всеобхватно отваряне“. Европа говори за своя стремеж към стратегическа автономия. И индустриална политика – подкрепена с много държавни пари – вече не е мръсна дума.
Трите големи търговски сили на тазгодишния Световен икономически форум предложиха своето виждане за бъдещето на глобалната търговия. Това, което не е ясно, е къде се вписва останалият свят.
„Много съм загрижен“, казва шефът на Световната търговска организация (СТО) Нгози Оконджо-Ивеала пред Ройтерс в кулоарите на срещата в Давос. „В това преосмисляне на глобализацията… ние трябва да я използваме като инструмент за привличане на тези страни и региони, които са изоставени.“
Три десетилетия на свободна глобална търговия, според оценките на Международния валутен фонд, са извадили над един милиард души от крайната бедност. В богатите страни той предоставя на потребителите привидно безкрайно предлагане на евтини стоки.
Но също така пропусна много региони и не успя да облагодетелства по-бедните членове на богатите икономики, изостряйки неравенството и подклаждайки популистките искания за протекционизъм в целия свят.
Добавете към това преустроените от ковидпандемията световни вериги за доставки, войната в Украйна – и се появява консенсус, че светът трябва да направи глобализацията по различен начин.
Администрацията на Байдън, осъзнавайки как Доналд Тръмп се е възползвал от страховете на избирателите, че глобализацията убива работните места в САЩ, търси търговска политика, която има за цел да защити правата на работниците.
Той също така насърчава стремежа за „подкрепа на приятели“, за да накара фирмите да диверсифицират дейностите си към пазарно-ориентирани икономики далеч от Китай – дори когато Пекин използва Давос, за да каже, че е готов да се ангажира отново със света, след като изостави своята политика за „нулев COVID“.
Междувременно нахлуването на Русия в Украйна убеди Европа, че трябва да се откаже от вноса на изкопаеми горива и да преследва собствените си икономически интереси по-енергично, било то в чиста енергия или други стратегически сектори като полупроводници.
Всичко това повлия на фиксацията в Давос относно плана на САЩ за 369 милиарда долара за справяне с изменението на климата и страховете на Европа, че това ще изсмуче бизнеса към Съединените щати.
Докато Европа се мъчеше да стартира свой собствен план, белгийският премиер Александър Де Кроо изрази опасения, че това не трябва да се превърне в „надпревара на големите джобове“, в която губат тези страни без мъзможности да се конкурират.
Вашингтон обеща да отговори на опасенията, че неговите субсидии по Закона за намаляване на инфлацията ще дискриминират европейските производители. Други отбелязаха, че проблемът е много по-широк.
Рагурам Раджан, бивш управител на Централната банка на Индия, заявява откровено. „Това се превръща в игра за богата държава, нали?“, коментира той пред Ройтерс. „Ние можем да субсидираме това, вие можете да субсидирате онова – какво ще кажете за бедните страни, които имат ограничено фискално пространство? Те остават настрана“, изтъква финансистът.
„Friendshoring“ поражда подобни опасения. Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън и други използват термина, за да опишат как компаниите трябва да дават привилегии на търговията със страни с подобно мислене – но това повдига въпроса кои са тези държави. „Приятелите не трябва да са само в Азия, има Латинска Америка, има Африка“, казва Оконджо-Ивеала от СТО. „Въвеждате ги във веригата за доставки и по този начин ги включвате.“
Има известни усилия да се гарантира, че ползите от търговията са разпространени по-широко и по-справедливо. Съединените щати по-специално вградиха в своя търговски пакт с Мексико механизъм за идентифициране и справяне с отказа на правата на работниците.
Европейският съюз, от своя страна, засили усилията си, за да гарантира, че компаниите извършват надлежна проверка на своите вериги за доставки и включва предоставяне на трудови права в своите търговски сделки – макар и с различни резултати.
