Украинският президент Володимир Зеленски потвърди още веднъж желанието на страната си да се възползва от „специална процедура“ за присъединяването ѝ към Европейския съюз. Тази стъпка се подкрепя от евродепутатите и Урсула фон дер Лайен, председателката на Европейската комисия. Но тази подкрепа към настоящия момент е чисто символична. В действителност процесът на присъединяване кам ЕС е дълъг, сложен и изисква единодушното съгласие на 27-те, пише France 24.
„Не ни изоставяйте“. Това е посланието, с което се обърна украинският президент към ЕС. По време на видеореч предавана пряко в Парламента в Брюксел, Володимир Зеленски отново поиска да се възползва от „специална процедура“, за да може страната му бързо да се присъедини към ЕС.
В отворено писмо осем страни от Съюза – Чешката република, Литва, Латвия, България, Естония, Полша, Словакия и Словения – призоваха да се открият преговорите за присъединяване.
„Те са от нашите и ние искаме да бъдат вътре“, дори заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пред телевизия Euronews.
Много дипломати оценяват това решение като хазартно в момент, когато въоръженият конфликт с Русия е в разгара си и Владимир Путин поставя като условие за изтегляне на войските си „финландизация“ на Украйна, т.е. приемане на статут на пълен неутралитет.
„Това, което е спешно е не Украйна да влезе в ЕС, а да бъде принудена Русия да излезе от Украйна“, каза бившият френски президент Франсоа Оланд.
Възможна ли е „специална процедура“?
Въпреки тези резерви, може ли войната в Украйна да се превърне в ускорител на процеса по приемането на Киев в ЕС? В действителност ЕС не е предвидил никаква „специална процедура“. За да може Украйна да се възползва от такава, тя трябва да бъде измислена, следователно да се променят договорите. Нещо, което изисква много години.
„Ясно се вижда, че такова решение не е жизнено в краткосрочен аспект“, твърди Паскал Жоанин, главен директор на фондацията Роберт Шуман. „В действителност не можем да вървим по-бързо за Украйна, отколкото за другите страни-членки. От опит знаем, че това ще отнеме поне десетина години“, добавя експертката по европейските въпроси.
Като се абстрахираме от погазването на европейското право, присъединяването на Украйна към затворения клуб на 27-те в краткосрочен план, изглежда опасно. Пряк резултат от незабавното ѝ приемане ще бъде вкарването на ЕС в състояние на война, отбелязва Жан Катремер, тънък познавач на европейските потайности, пред в. „Либарсион“. Причината за това е наличието на член в договора от Лисабон от 2007 г., който съдържа „клауза за взаимопощ“ по подобие на чл. 5 от договора за НАТО.
Труден процес
Украйна няма друг избор освен да премине по дългия и труден път на стандартната процедура. Първи етап: кандидатурата трябва официално да бъде приета от Комисията, от Европейския парламент, от държавите-членки, след което да бъде одобрена единодушно от Европейския съвет (държавните и правителствените ръководители на страните-чланки).
„Но има различни мнения и разбирания в рамките на ЕС по въпросите на разширяването“, предупреждава председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, като по този начин охлади ентусиазма, изразен от председателката на Комисията. „Украйна трябва да подаде официална молба, Европейската комисия трябва да формулира официално мнение и Съветът да се произнесе“, припомня Мишел.
Едва тогава може да започне тежка и сложна процедура, по време на която Украйна трябва да се синхронизира към 35-те глави, обхващащи всички сфери от дейността на ЕС. „От кандидатите се изисква да се издигнат до равнището на законите и нормите, които действат в ЕС в областите на енергетиката, опазването на околната среда, данъчното облагане, социалната политика…“, уточнява Паскал Жоанин.
Последната фаза включва подписването на договора за присъединяване между държавите-членки и държавата-кандидат. Този договор след това трябва да бъде ратифициран от присъединяващата се държава и от всички държави-членки без изключение.
Европейската перспектива на Украйна
С налагането на тежки икономически санкции на Моска и предоставянето на военна помощ на Киев, европейските институции искат още веднъж да потвърдят солидарността си своя съсед, както и европейската перспектива на Украйна.
След декларациите на Урсула фон дер Лайен, в сряда евродепутатите трябва да гласуват на извънредна сесия на Парламента резолюция в покрепа на перспективата за кандидатурата на Киев за ЕС. Това ще бъде текст без задължителна сила и който ще има по-скоро символичен характер.
„Това, което правят евродепутатите и европейските лидери е очаквано и се оценява от украинския народ. В тези тежки часове това е най-малкото, което могат да направят европейските институции, за да бъдат на висотата на историческсия момент“, казва Стефан Сежурне, председател на групата Renew Europe в Европейския парламент.
Докато изчаква получавено на статут на страна-кандидат, Украйна може да се асоциира по-тясно в живота на европейските институции. Шарл Мишел изрично обеща да покани Володимир Зеленскси да участва редовно в срещите на върха на държавните и правителствените ръководители.
Навремето Кремъл упражни натиск върху бившия президент Виктор Янукович да отхвърли подобен договор за асоцииране. Този отказ предизвика широко проевропейско движение в страната, което остана известно с името „Евромайдана“.
Договорът за асоцииране предизвика Майдана, но същото така и първата руска инвазия в Крим. Това доказва, че за Русия и Путин проблемът не е НАТО, а ориентирането на Украйна към едно европейско бъдеще.
Превод Георги Саулов
