Часове преди няколко комисии в парламента да започнат първото разглеждане на проекта на закона за извънредното положение (идеята е той да мине през парламента максимално бързо и да бъде обнародван), експерти откриват доста „трески за дялане“ в него, противоречиви алинеи и непълноти. Те най-вече биха засегнали взаимоотношенията работодател-служител и като цяло бизнеса у нас, който е подложен на огромен натиск от въведеното извънредно положение и неяснотата колко време ще продължат ограниченията.
На първо място никъде в проектотекста не е разписана една от идеите на правителството за подпомагане на бизнеса, а именно Министерският съвет с нормативен акт да приема механизъм за компенсиране на работодателите с до 60% от размера на брутното трудово възнаграждение на всеки работник. Целта е да се осуети освобождаването на служителите от бизнеси, сериозно засегнати от извънредните мерки.
Сериозен проблем може да създаде и текстът, с който се забраняват обученията и командировките. Според експерти това може да доведе до невъзможност за доставка на стоки от първа необходимост и до невъзможност за изпълнение на важни функции, свързани с извънредното положение, напр. отстраняване на аварии, предоставяне на социални и медицински услуги и пр.
Не е прецизирана и процедурата за прекратяване на трудови и подобни правоотношения, когато дадено предприятие се наложи да прекрати дейността си.
В проектозакона няма и текст, разписващ удължаване на сроковете на годишното счетоводно приключване – ангажимент, поет от финансовия министър Горанов.
Установяват се и множество противоречиви текстове, сред които е правото на работника на брутното си възнаграждение по време на извънредно положение от една страна и правото на работодателя да пусне служителя в неплатен отпуск.
Бизнесът пита и кой ще плаща обезщетения при положение, че забраната за работа се въвежда от държавата.
Сред препоръките на експертите е и тази, която дава възможност работодателят при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа или работа от разстояние, за период не по-дълъг от времето на обявеното извънредно положение. В този случай е логично да се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор.
Притеснението на мнозина е, че поради желанието подобно законодателство да се приема максимално бързо, то ще бъдат пропуснати редица обстоятелства, които допълнително биха утежнили и създали пречки на стопанския живот, притиснат и понасящ загуби от извънредните мерки.
