Над 20% от световния капацитет за рафиниране на петрол са застрашени от затваряне, сочи анализ на енергийната консултантска компания Wood Mackenzie, цитиран от Ройтерс. Сред основните причина са отслабващите маржовете на бензина и натискът за намаляване на въглеродните емисии нараства.
От 465 анализирани рафиниращи актива, консултантската компания класира около 21% от глобалния рафиниращ капацитет за 2023 г. с известен риск от закриване.
В Европа и Китай има най-голям брой високорискови обекти, което излага на опасност около 3,9 милиона барела на ден (bpd) рафиниращ капацитет, установява Wood Mac въз основа на оценката си за нетните парични маржове, разходите за въглеродни емисии, собствеността, околната среда инвестиционна и стратегическа стойност на рафинериите.
Съществуват 11 европейски обекта, които представляват 45% от всички високорискови заводи, сочи докладът. Около 30 европейски рафинерии вече са затворени от 2009 г. насам, показват данни на индустриалния орган Concawe, като близо 90 все още работят.
Тази поредица от затваряния е предизвикана от конкуренцията от по-нови и по-модерни заводи в Близкия изток и Азия, както и от въздействието на пандемията от COVID-19.
Маржовете на бензина се очаква да отслабнат до края на това десетилетие, тъй като търсенето намалява, а очакваните въглеродни данъци ще оказват все по-негативно въздействиет, показва анализът на Wood Mac.
Оперативните разходи могат да се повишат толкова много, че „затварянето може да е единственият вариант“, казва Ема Фокс, старши анализатор в Wood Mac, цитиран от Ройтерс.
Междувременно огромната петролна рафинерия в Нигерия Dangote може да сложи край на продължилата десетилетия търговия с бензин от Европа към Африка на стойност 17 милиарда долара годишно, оказвайки натиск върху европейските рафинерии, които вече са изложени на риск от затваряне поради засилената конкуренция. Рафинерията Dangote с капацитет до 650 000 барела на ден започна производство през януари, но не е включена в анализа на Wood Mac.
Седемте високорискови обекта в Китай са малки независими рафинерии. Понякога наричани „чайници“, тези рафинерии са обект на по-строги правителствени разпоредби и се конкурират с по-големите интегрирани обекти, които обикновено са държавна собственост и са по-модерни.
