Доста интересна графика за масовото теглене на пари от страна на руснаците от руската банкова система*. Според данни на Сбербанк, общият обем на изтеглените средства в брой от началото на 2026 година надхвърли критичните 2 трилиона рубли (~$25.2 милиарда), като само за първите две седмици на август вложителите са изтеглили рекордните 3.4 милиарда долара. Това представлява над 11% от цялата депозитна база в банковата система на Русия. Причината е дълбоката криза на доверие, продиктувана от нарастващите опасения на руснаците и бизнеса, че държавата може да наложи лимити или изцяло да замрази влоговете, за да покрива ескалиращите разходи за войната в Украйна.
В допълнение към психозата от евентуална национализация на спестяванията, зачестилите прекъсвания на дигиталните разплащания и мобилния интернет в пограничните и централните райони — често предизвикани от мерки за заглушаване срещу украински дронове — принуждават хората физически да разполагат с пари в брой, за да покриват ежедневните си нужди. Този мащабен отлив на капитал от банковите сметки обаче директно подкопава приходната част на държавния бюджет, тъй като бумът на сивата икономика и разплащанията в кеш правят укриването на ДДС и корпоративни данъци значително по-лесно, лишавайки Кремъл от жизненоважни данъчни постъпления извън петролния сектор.
Това масово теглене на средства води до проблеми в банковата ликвидност и засегнатите банки са вече над 100, което е повече от половината от международно свързаните институции в Русия, които са обект на разширяващи се санкции (които иначе не работят) и изпитват остри структурни проблеми, маскирани от държавата чрез счетоводни облекчения и принудителни преструктурирания на активи. Ликвидният дефицит в банковата система на Русия достигна вече 2.5 трилиона рубли в началото на август, но освен чисто ликвиден проблем, той се превръща и във фискален, тъй като тази ситуация лишава търговските банки от свободни ресурси за изкупуване на емисиите ДЦК, т.нар. ОФЗ, с които Министерството на финансите се опитва да финансира набъбващия бюджетен дефицит, който вече – към края на юли – надхвърли почти 2 пъти заложения за цялата година и достигна 6.46 трилиона рубли (около $79 милиарда). Банковият сектор традиционно изкупува над 75-80% от всички нови емисии ОФЗ, като поради пълното отсъствие на чуждестранни инвеститори единствените останали купувачи са местните пенсионни фондове, чийто капацитет е крайно недостатъчен, което принуждава редовно изцяло да се отменят аукциони за пласиране на нов дълг.
Всичко това принуждава Руската централна банка, за да предотврати пълния колапс, да инжектира ликвидна подкрепа под формата на рефинансиране и допълнителни кредити за покупка на държавен дълг зашеметяващите 2.3 трилиона рубли ($29 милиарда) от началото на годината. Така общият дълг на търговските банки към регулатора набъбна до 6 трилиона рубли ($75.7 милиарда). Всичко това доведе до експлозивно покачване на доходността по дългосрочните ОФЗ над 15-16%. Въпреки че през юли и август РЦБ коригира основния си лихвен процент на 14%, банките остават в капан и в опит да спрат паниката, те вдигнаха лихвите по 3-месечните влогове до средно 13.76% в най-големите институции, а при по-малките те надхвърлят 20%. Това оскъпява целия кредитен ресурс и генерира проинфлационен натиск, засилвайки реалната инфлация в страната до границите на 6.0% – 7.0% на годишна база.
Комбинацията от драстично свит потребителски оборот, намаляващо търсене и непосилни лихви по кредитите (достигащи 16-25% за бизнеса) отпуши същевременно вълна от корпоративни фалити в реалната икономика. През първото полугодие на 2026 г. руските съдилища са обявили в несъстоятелност 3550 компании (ръст от 10.8% на годишна база), а фирмите, влезли в начална фаза на производство по несъстоятелност, са скочили с 20.9% до 2970 броя. Най-сериозен е сривът в секторите на търговията на дребно и логистиката, където прекъснатите вериги за доставки и поскъпването на горивата доведоха до масови затваряния на обекти, като всяко шесто малко или средно предприятие вече закъснява с плащанията по кредити, а корпоративните печалби в страната се сринаха за първите пет месеца на 2026 г. с 10% спрямо същия период на предходната година, което, коригирано с реалната инфлация в страната, представлява реален спад от над 16.5%.
Трябва да се отбележи, че всичко извън военния сектор се спихва с бързи темпове и за разлика до сега, когато безработицата в Русия отбелязваше рекордно ниски нива, ситуацията вече се обръща. Тези фалити и масови съкращения извън военния сектор водят до трайно увеличаваща се безработица в сектора на гражданско производство, като при физическите лица ситуацията е още по-критична и броят на личните банкрути нараства с близо една трета, надхвърляйки 500 000 случая поради непосилната цена на живота и натрупаните дългове.
Тази паника отваря и мощен канал за износ на капитали извън пределите на Руската федерация. Тъй като официалните данни отчитат масиран отлив на капитал за пети пореден месец, изтеглените от банките пари не остават изцяло „под дюшека“. Гражданите и бизнесът масово конвертират рубловия кеш в чуждестранна валута — най-вече в китайски юани чрез черния пазар и сенчести брокери и се извежда през посредници в държави като Казахстан, ОАЕ и Армения, в опит да се спасят активите преди окончателното затваряне на финансовите граници на страната.
Всичко това води до продължаващо изтощение на Фонда за национално благосъстояние, като към 1 август неговата ликвидна част (в юани и злато) се стопи до едва 3.69 трилиона рубли (около $46.2 милиарда), или скромните 1.6% от прогнозния БВП. Средносрочната прогноза за руския банков сектор до края на 2026 година е също доста мрачна, като очертава ускоряваща се консолидация и нарастваща зависимост от директни субсидии от държавния бюджет. Икономическият модел на сектора най-вероятно ще премине от пазарно кредитиране към изключително финансиране на военно-промишления комплекс и свързаните с него държавни поръчки, което ще доведе до спад в рентабилността на по-малките регионални банки с близо 40%. В момента, към август 2026 г., официалното ниво на необслужваните и проблемни кредити в системата вече е достигнало сериозните 8.4%, но се очаква общият обем на лошите и преструктурирани кредити в портфейлите на търговските банки да нарасне до близо 12-14% в края на годината, подхранван от вълната фирмени фалити. За да се избегне верижна вълна от банкови колапси, РЦБ вероятно ще бъде принудена да удължи регулаторните облекчения и да започне процедури по централизирана санация на поне 15-20 средни по размер финансови институции, превръщайки банковата система в изцяло държавно контролиран разпределителен механизъм на ликвидност.
Общо взето Русия върви с ускорени крачки към модела на централизирана, непазарна икономика и монопартийна политическа система, каквато тя вече дефакто е, а тази система е ясно още от сега как ще завърши. Когато на кормилото на властта се постави интелектуално ограничен човек, той не може нищо друго да предложи, освен управление по вече познатия начин, вярвайки че „този път ще е различно“ и той е способен да се справи. Само че нищо не е различно и един и същ механизъм на управление води до един и същ резултат.
Рано или късно. Русия е напът да изпита болката от своя икономически и политически колапс за втори път в рамките на 40 години, което е феноменален резултат за такъв кратък период, когато дори спомените на отминалия катаклизъм са още живи, за да се повторят ужасяващите последствия на предишния унизителен крах!
*Анализът на Юлиан Войнов е от фейсбук профила му
