България е сред икономиките през 2021 година, в които се наблюдава най-бързо подобрение на показателя за NEETs (млади хора извън системите на заетост, образование и обучение), с намаление от 3,1 процентни пункта в рамките на една година. Този положителен обрат резултира от бързото възстановяване на заетостта и спада на безработицата след отмяната на най-строгите мерки срещу COVID-19. Административната статистика от Агенцията по заетостта показва намаляване на младежката безработица през 2022 г., продължавайки тенденцията от предходната година. Това сочат данните от доклада на Центъра за изследване на демокрацията в рамките на инициативата на ЦИД „Изгубеното поколение“, представен по време на форум, организиран от центъра.
Това рязко подобрение обаче е предшествано от редица години, които кулминират през 2020 г., когато България се сблъсква с един от най-високите проценти на NEETs в ЕС, достигайки до 18% и надминавайки средната стойност от 14% за ЕС. Забележително е, че половите различия в категорията NEETs са значителни, с по-високи проценти сред жените. Тaзи тенденция се запазва от 2011 до 2021 г., със сходни годишни темпове на намаляване както за мъжете, така и за жените. В почти всички възрастови групи през 2021 г., делът на NEETs сред мъжете е значително по-нисък от този сред жените, като най-малката разлика се наблюдава сред лицата в гимназиална възраст – 15-19 години, където тя е само 0,8 процентни пункта.
Следващата възрастова група, от 20 до 24 години, е единствената, в която делът на неактивните жени е по-нисък от този на мъжете, основно поради по-високия процент на записване в университет. Обезпокоително е, че разликата между мъжете и жените се увеличава в следващите възрастови групи – между 24 и 29 години и между 30 и 34 години, вероятно поради по-високата заетост сред мъжете и влиянието на майчинството. През десетгодишния период от 2011 до 2021 г. се наблюдава по-значително намаление в дела на неактивните мъже, отколкото на жените.
По време на форума е представена програмата „Старт на кариерата“, създадена през 2003 г. и имаща за цел да се справи с предизвикателствата на безработицата сред младежите. Фокусирана върху трудностите, които срещат младите висшисти при търсенето на работа, и изцяло финансирана от държавния бюджет, инициативата улеснява прехода от образование към заетост, като предоставя възможности за придобиване на професионален опит в публичната администрация на централно, регионално и местно ниво.
Въпреки че е една от най-привлекателните младежки програми през последните две десетилетия, последните тенденции показват намаляващ интерес.
На общия пейзаж на младежката безработица в страната и успешното разгръщане на Програмата обаче, се издигат три ключови предизвикателства.
Първото от тях е ниското месечно възнаграждение от 860 лева, което, въпреки постепенното си увеличение, все още стои под психологическия праг от 1000 лева. Този фактор изпраща младежите в трудова възраст в редиците на съмненията, затруднявайки ги да заложат на програмата като пътеводител в началото на тяхната професионална пътека.
Второто предизвикателство, което стои на пътя към успешното функциониране на програмата, е дългата и усложнена процедура за кандидатстване и подбор. Тази пречка не само предизвиква фрустрации, но и налага продължителен период на безработица, като кандидатите се изправят пред избора да останат неактивни на пазара на труда до приключване на процедурата или да потърсят алтернативи извън областта на програмата.
Съществува и трето, не по-малко съществено предизвикателство, свързано с общата липса на информационни кампании и промоционални дейности. Този аспект прави програмата почти невидима за потенциалните кандидати, които се нуждаят от ясна представа за възможностите и ползите, които тя предлага.
За да бъдат преодолени тези предизвикателства и за да бъде изградена по-силна младежка заетост в страната, участниците във форума се обединиха около тезата, че са необходими редица навременни и категорични мерки. Първо, увеличаване на месечната заплата на участниците в програмата над психологически важната стойност от 1000 лева, вкл. и с възможен принос на работодателските институции в нейното формиране. Второ, оптимизация и съкращаване на процедурата за кандидатстване, за да се ускори пътят от заявка до участие. Трето, налагане на ежегодна информационна кампания, предшестваща началото на процеса на кандидатстване, за да се увеличи видимостта и да се предостави ясна представа за ползите от програмата. С тези корекции, програмата „Старт на кариерата“ може да се превърне в силен стимул за подкрепа на младежката безработица в България.
