Професорите от Станфордския университет Пол Милгром и Робърт Уилсън са носителите на Нобеловата награда за икономическа наука за 2020 година, съобщиха от Нобеловия комитет.
Всъщност, това е награда на Шведската национална банка в памет на Алфред Нобел, която ежегодно се дава в рамките на Нобеловите награди.
72-годишният Милгром и 83-годишният Уилсън получават приза за „подобрения в теорията на търга и откриване на нови аукционни формати.“
Новите аукционни формати са прекрасен пример за това как основните изследвания могат впоследствие да генерират изобретения в полза на обществото. Необичайната характеристика на този пример е, че двамата учени са разработили теорията и практическите приложения. По този начин новаторското проучване на лауреатите за търговете е от голяма полза за купувачите, продавачите и обществото като цяло, изтъкват от Нобеловия комитет.
Краткият анализ на дейността на лауреатите, направен от екипа на Шведската национална банка:
„Тазгодишните лауреати Пол Милгром и Робърт Уилсън са проучили как работят търговете. Те също така са използвали своите прозрения, за да проектират нови аукционни формати за стоки и услуги, които са трудни за продажба по традиционен начин, като радио честоти. Техните открития са облагодетелствали продавачите, купувачите и данъкоплатците по целия свят.
Хората винаги са продавали нещата на получената най-висока оферта или са ги купували от този, който направи най-евтината. В днешно време обекти, струващи астрономически суми сменят всеки ден собственика си чрез търгове – не само битови предмети, предмети на изкуството и антики, но и ценни книжа, минерали и енергия. Обществените поръчки могат да се провеждат и като търгове.
Използвайки аукционната теория, изследователите се опитват да разберат резултатите от различни правила за наддаване и крайни цени, формата на търга. Анализът е труден, тъй като оферентите се държат стратегически, въз основа на наличната информация. Те вземат предвид както онова, което сами знаят, така и това, което вярват, че другите оференти знаят.
Робърт Уилсън разработи теорията за търгове на обекти с обща стойност – стойност, която предварително е несигурна, но в крайна сметка е еднаква за всички. Примерите включват бъдещата стойност на радиочестотите или обема на минерали в определена област. Уилсън показа защо рационалните оференти са склонни да поставят оферти под собствената си най-добра оценка на общата стойност: те са притеснени от проклятието на победителя – тоест от плащането на твърде много и загубата.
Пол Милгром формулира по-обща теория за търговете, която позволява не само общи ценности, но и частни стойности, които варират в зависимост от оферента. Той анализира стратегиите за наддаване в редица добре познати аукционни формати, демонстрирайки, че форматът ще даде на продавача по-високи очаквани приходи, когато оферентите научат повече за изчислените стойности на другия по време на наддаването.
С течение на времето обществата разпределят все по-сложни обекти сред потребителите, като слотове за кацане и радиочестоти. В отговор Милгром и Уилсън изобретяват нови формати за търг на много взаимосвързани обекти едновременно, от името на продавач, мотивиран от широки обществени ползи, а не от максимални приходи. През 1994 г. американските власти за първи път използват един от тези аукционни формати за продажба на радиочестоти на телекомуникационни оператори. Оттогава много други страни последваха примера.“