Ще постави ли Германия под въпрос или поне ще отложи ли прилагането на решението за отказ от ядрената енергетика? В условията на сегашната тежка енергийна криза много табута трябва да паднат. Силната зависимост от руския газ налага спешно да се направят радикални промени, включително да се стигне до болезнено преразглеждане на вече решени въпроси, коментира RFI*.
Враждебнотото отношение към ядрената енергия има дълга история в Германия. Тя се обобщава в лозунга „Atomkraft, nein danke!“ (Ядрена енергия, не благодаря!), който беше много популярен в миналото. Преди повече от двадесет години отказът от атомната енергетика беше договорен от лявото правителство на Герхард Шрьодер, в което участваха и зелените. Правителството на Меркел гласува в полза на по-дългото използване на ядрените реактори, но след катастрофата във Фукушима даде заден ход.
Окончателният отказ от атома беше предвиден за края на 2022 година. Днес три АЕЦ все още работят и произвеждат 6% от германското електричество. Нарастващото значение на възобновяемите източници и евтиният руски газ в допълнение към топлоелектрическите централи на въглища, които правителството възнамеряваше да спре „ако е възможно“ до 2030 г., трябваше да позволят осигуряването на нуждите на Германия.
Енергийна безизходица
Войната в Украйна и желанието за отказ от руския газ в средносрочен план разбиха из основи тази сметка. В условията на нерекъснато задълбочаващата се енергийна безизходица се оказва, че е добре да се вземе предвид всеки възможен допълнителен ресурс като например икономията на енергия във всички сфери. Пред ден германският канцлер Олаф Шолц заяви, че „може би има смисъл“ да се удължи експлоатационният живот на последните три все още действащи атомни електроцентрали в Германия, дори ако те „се използват само за производството на електроенергия и то на малка част от нея”.
Делът на ядрената енергия не е голям, но в крайна сметка тя ще даде своя принос за намаляването на потреблението на газ, особено ако Москва прекрати изцяло доставките. В рамките на коалицията либералите се обявяват за отлагане на спирането на все още действащите централи. Християндемократите също са за това. Някои дори пледират за възобновяване на работата на трите централи, затворени в края на 2021 година.
От своя страна социалдемократите са твърдо против, каквато и да била отсрочка на спирането на атомните централи. А за зелените, за които отказът от този източник на енергия е закодиран в ДНК-то им, е тема табу. От прагматизъм те вече се съгласиха през последните месеци на по-голямото използване на въглища и на вноса на шистов газ, който отделя CO2, но жертването на ядреното табу е още по-трудно решение. Все пак някои не изключват известна отсрочка за електроцентралата в Бавария.
Множество препятствия
Като се абстрахираме от идеологическите аспекти, осъществим ли е такъв проект? Първият проблем е юридически. Според закона сегашните електроцентрали нямат право да работят след 31 декември. Но един закон може да се промени.
Засегнатите компании са скептични и не изгарят от желание да продължат дейността на централите си. Налице е проблемът с ядреното гориво, което е на приключване. В най-добрия случай наличното количество може да стигне за едва няколко месеца след изтичането на крайния срок, след което ще трябва да се купува ново. Но решаването на този въпрос би отнело месеци и ще струва много скъпо.
Налице е и проблемът с поддръжката. На все още действащите централи вече трябваше да е направена профилактика, но тъй като се предвиждаше да спрат, последният планиран ремонт не беше извършен. А профилактиката обикновено продължава с месеци.
Много въпроси носят и технически характер. След едно първоначално проучване през пролетта, правителството започна второ, за да определи дали, при остра енергийна криза, страната може да се справи без ядрена енергия или не. Очаква се отговорът на този въпрос да бъде даден до края на месеца.
*Превод Георги Саулов
