Консумацията на месо е основният фактор за свързаните с храната емисии на парникови газове. Затова придобиването на по-устойчиви навици изисква промяна на менюто на нашата трапеза. А за животновъдите това означава да се мисли за нови методи на праизводство, пише France 24* в свой репортаж.
След Неж, Идеал и Иминанс, Овали, прекрасна 5-годишна крава от породата Салер, е звездата на Международното селскостопанско изложение, което се откри в Париж в края на февруари. Както обикновено, звездата има право на своя снимка на афиша на тазгодишното откриване и официалното ѝ представяне пред публика беше един от акцентите на седмицата. Традиция, която показва централното място на животновъдството във френското земеделие. Но тъй като влиянието на производството на месо върху климата редовно се сочи с пръст от защитниците на околната среда, това събитие е и възможност за преосмисляне на производствените методи и на мястото на говеждия стек на трапезата ни.
В световен мащаб консумацията на месо непрекъснато нараства. Според данни на Организацията по прехрана и земеделие (FAO), тя се е увеличила пет пъти през последните шестдесет години, от 71 милиона тона през 1961 г. на 339 милиона през 2021 г. И това огромно производство има сериозни последици върху изменението на климата. На животновъдството се дължат 14,5% от общите емисии на парникови газове от човешки произход и половината от емисиите от селското стопанство в света.
Главният виновник за парниковите газове на нашата трапеза
„Във Франция човек яде средно между 100 и 110 грама месо на ден. Това е равно приблизително на 85 килограма на година, което е два пъти повече от средното за света“, обяснява агроикономистката Карин Барбие. Като цяло само една четвърт от населението заявява, че са флекситарианци (полувегетарианци, които ядат месо не повече от един или два пъти седмично), а 2,2% – че са вегетарианци.
„Това е първата причина за емисиите на парникови газове, свързани с нашата храна“, продължава тя. „Като цяло на храната се падат 25% от френските емисии. Това включва целия процес, от производството до сервирането ѝ на трапезата, включително и вноса. А само на животновъдството се падат 9% от общите ни емисии.“
Земеделието струва толкова скъпо на планетата, защото то участва в изхвърянето в атмосферата на три вида парникови газове: CO2, диазотен оксид и метан. „Емисиите на CO2 идват от използването на изкопаеми горива за транспорта, по-специално при вноса, използването на селскостопански машини и машини в хранително-вкусовата промишленост и търговията“, обяснява Барбие. Азотният диоксид (N2O) идва от изкуствените азотни торове, рахвърляни на полето. И накрая, метанът се произвежда от храносмилането на преживните животни. Последните два, които са по-малко известни, са особено вредни: N2O има затопляща сила 300 пъти по-голяма от тази на CO2, а метанът – 28 пъти по-голяма.
„Затова трябва да правим разлика между преживните животни, свинете и домашните птици“, твърди Карин Барбие. „Поради особената си храносмилателна система преживните имат по-голямо влияние върху климата.“ По данни на Агенцията за управление на околната среда и енергията (Ademe), един килограм говеждо емитира около 14 килограма еквивалент CO2, което включва CO2, метан и азотен диоксид. Това е десет пъти повече от емисиите от птичето месо.
1 ястие говеждо = 5 ястия пилешко = 14 вегетариански ястия
Да не говорим, че към това влияние върху климата трябва да се добавят вредните въздействия върху околната среда. През 2015 г., в доклад на Института по физика, е изчислено, че в европейски мащаб животновъдството е отговорно за 78% от загубата на сухоземното биоразнообразие, 80% от подкисляването на почвата и замърсяването на атмосферата и 73% от замърсяването на водата.
„Има реално разбиране за сериозността на климатична ситуация“
На фона на тази констатация, френските животновъди обмислят множество начини за намаляване на въздействието им върху околната среда. В свое съобщение Националната междупрофесионална асоциация на животновъдите и месопроизводителите си поставя за цел намаляване на въглеродния отпечатък при производството на говеждо месо с 15% през 2025 г. в сравнение с 2015 година.
„Целият сектор вече ясно осъзнава сериозността на климатичната ситуация“, обяснява Еманюел Бернар, президент на секцията на проидводителите на говеждо месо в рамките на Асоциацията. „Защото в качеството ни на животновъди, ние сме в първата линия на глобалното затопляне и неговите последици“.
Карин Барбие предлага от своя страна да се отиде „към по-екстензивно земеделие с консумация повече на трева и по този начин да се ограничи производството на зърнени култури, предназначени за изхранването на животните и следователно да се намали използването на торове и пестициди“.
„Също така трябва да се съкрати вносът на фуражи. Имам предвид например соевите кюспета, внесяни от Бразилия, които включват значителни транспортни разходи. Днес като цяло на транспорта се пада повече от една пета от въглеродния отпечатък на производството на храните “, продължава тя. „Защо например фермите да не преминат към поликултурно животновъдство, където животновъдът сам си отглежда голяма част от храната, от която се нуждае, за животните си?“
Именно тези препоръки Еманюел Бернар се опитва да вземе предвид. Преди 30 години този животновъд е поел семейната ферма, разположена в Ниевр. Днес той отглежда 110 крави от порода Шароле, „за отелване“, т.е. предназначени да родят телета, които след това ще бъдат угоявани, преди да бъдат отведени в кланиците. И в продължение на много години той подобрява условията, за да направи дейността си по-екологична.
„Вече не внасям соя. Моите крави и телета се хранят предимно с трева, фураж и зърнени култури, които отглеждам сам в моята ферма. От 220 хектара земя 125 хектара са ливади, а 25 хектара се използват за отглеждане на зърнени култури“, обяснява той.
Преди три години той отива по-далеч, като подложи фермата си на теста CAP2ER, който позволява на фермерите, отглеждащи тревопасни животни, да оценят екологичния отпечатък на своята ферма и им показва областите и начините, в които могат да се направят подобрения. „Имам намерение например да заменя отглеждането на царевица със смес от пшеница, ръж и протеинови култури, която консумира по-малко вода и торове“, обяснява фермерът.
Намаляване на стадата
Но за да отидем по-далеч, ние трябва цялостно да променим методите на животновъдството и „непременно ще трябва да прибегнем към намаляване на големината на стадата“, настоява Карин Барбие. Трябва да имаме предвид, че тези промени в практиките биха довели до поредица от благотворни резултати. „Например, чрез ограничаването месото в нашето меню и използването на зърнени и маслодайни семена за животните, ние можем да освободим земеделска земя, която да използваме за отглеждане на храни за човешка консумация“, продължава тя.
Намаляването на големината на стадата е вече цел, която Франция официално си постави. Тя фигурира в националната стратегия за нисък въглерод, отнасяща се за селско стопанство, която е представена през юни 2021 г. и която предвижда намаление от около 13% на въглеродния отпечатък до 2030 година. Тази цел обаче не съответства на това, което учените препоръчват. Тенденцията към намаляване на стадата вече се наблюдава в повечето ферми. Между 2000 г. и 2019 г. общият брой на млекодайните крави и кравите с телета е намалял с 8%, според Института по животновъдство (Idele). Същото се наблюдава и при овцете, които са намалели с 8,3% от 2011 г. до 2020 г., и в свиневъдния сектор, където броят на свинете майки е намалял с 19% за десет години.
„Започването на този преход към селскостопански практики, които в по-голяма степен са щадящи околната среда, е от съществено значение днес, за да се гарантира по-добра устойчивост на селскостопанската система пред лицето на климатичните промени и за укрепване на нашия хранителен суверенитет“, казва Карин Барбие, като припомня, че животновъдството вече изживява криза. „Но за това се нуждаем от по-силна подкрепа от Европейския съюз. Трябва да успеем да гарантираме стабилността на доходите по време на този преход“.
„Днес правим много наблюдения и анализи върху проблемите, свързани с животновъдството, но ни е трудно да направим достъпни истинските методи за адаптация“, казва Еманюел Бернар. „И причината за това е преди всичко финансова. Ако политиците следяха проблемите, ако имахме реална подкрепа, щяхме да сме готови да се справим с всички предизвикателства“.
„Без това рискът да станем по-малко конкурентоспособни в сравнение с други страни става реален и това в крайна сметка ще насърчи вноса“, твърди той. „Това няма да е добре нито за нас, нито за климата“.
Революция на трапезата
Но за Карин Барбие истинска промяна в производството не може да се осъществи без учястието на потребителите. „Освен всичко гореказано, ние трябва да намалим консумацията на месо. Това е нещото, което ще принуди животновъдите да направят прехода“, продължава авторката на проучване, публикувано през октомври 2022 г., което разглежда няколко сценария производството на храни да стане въглеродно неутрално до 2050 година.
Освен чисто екологичните аспекти, тя изтъква и диетологични аргументи. „Ние така или иначе консумираме твърде много протеини, около 80% повече от необходимото“, подчертава Барбие. Тя извежда на преден план рисковете за сърдечно-съдовата система, свързани с прекомерната консумация на месо. През 2019 г. комисия, сформирана от медицинското списание The Lancet, изчислява, че европейците трябва да намалят потреблението на червено месо със 77%, като същевременно удвоят това на плодове, зеленчуци, ядки и бобови растения. „Ако съкратим нашето потребление ще се приближим до реалните си нужди и значително ще намалим въглеродното въздействие на нашата тапеза.“
„Ако се придържаме към по-скромни оценки, трябва да намалим консумацията на месо три пъти и на млечни продукти – два пъти“, обяснява тя. „При никакви обстоятелства не се предвижда пълното премахване на месото за цялото население. Въпросът е да променим нашите хранителни навици и земеделски практики, за да постигнем въглеродна неутралност.“
Да дадем приоритет на растителни алтернативи
Множество растителни алтернативи ще ни помогнат да наченем тези промени в хранителните навици и постепенно да намалим дела на месото на трапезата. Първата и най-очевидната е да се обърнем повече към по-богати на протеини зърнени и бобови растения, като леща и нахут.
В същото време през последните години много растителни продукти, предназначени да заменят месото, излязоха на преден план по щандовете на супермаркетите. Сред тях са „зеленчукови пържоли“, „фалшив бекон“, „зеленчукови пилешки хапки“, направени от грах, тофу или соя, които могат да имитират вкуса и текстурата на говеждо или пилешко месо. „Днес всички тези продукти имитират наистина добре месото и могат да бъдат добър начин да ни помогнат да променим навиците си“, казва Том Брай-Шевалие, специалист по алтернативни меса в университета в Лотарингия.
„Още повече, след като вече знаем, че тези продукти имат много по-малко въздействие върху климата, отколкото месото“, подчертава той. Според скорошно проучване, при тези растителни заместители емисиите са десет пъти по-малки, отколкото при говеждото. За тофуто това е дори 25 пъти по-малко.
По оценки в доклад на консултантската фирма Boston Consulting Group, публикуван през юли 2022 г., „инвестициите в растителни алтернативи на месото“ биха били „много по-ефективни за намаляване на емисиите на парникови газове, отколкото други зелени инвестиции“. „Всяко евро, инвестирано в тези продукти, би имало три пъти по-голям ефект, отколкото ако е инвестирано в подобряването на енергийната ефективност на сградите и единадесет пъти повече, отколкото в производството на електрически автомобили“.
„Друга алтернатива може да бъде разработването на месо, култивирано в лабораториите, произведено директно от животински клетки“, продължава Том Брай-Шевалие. Тази индустрия преживява силен растеж, с десетки нови фирми, експериментиращи в целия свят, но проектите за момента остават ограничени основно до лабораториите.
„И този вариант има няколко недостатъци. Първо, култивираното месо е доста скъпо от гледна точка на емисиите на парникови газове, ако енергийният микс, използван за производството му, не е декарбонизиран и освен това все още сме твърде далеч от възможността за масовата му комерсиализация. Проблемът с климата обаче е спешен. Не можем да чакаме лабораторно отглежданото месо да се развие, за да променим навиците си.“
Според Карин Барбие „зеленчуковите пържоли“ и месото, отгледано в лаборатория, ако преценим, че трябва да се развиват, трябва да се разглеждат преди всичко като инструменти за осъществяване на прехода. „Суровите растения ни осигуряват необходимия прием на протеини. Нека предложим вкусни вегетариански ястия в заведенията за обществено хранене, наред с месни такива и хората сами да изберат… Това наистина може да има значение.“
*Превод Георги Саулов
