Броят на ражданията намаля през 2023 г. и президентът на републиката призова за „демографско превъоръжаване“ на Франция. Нищо обаче не показва, че бъдещето на страната е застрашено в това отношение, коментират за alternatives-economiques.fr Жулиет Льо Шевалие и Ксавие Молена, съпоставяйки и ситуацията в ЕС…
Обща мобилизация в спалните: Франция вече няма достатъчно бебета! Във всеки случай това е мнението на президента, който преди месец заяви, че е дошъл часът за „демографско превъоръжаване“ на Франция.
Дали скоро ще има план „Макрон“ за насърчаемост на раждаемостта, обявен под звуците на фанфарите, който да гарантира продължаването на нацията? За щастие още не сме стигнали дотам. Засега държавният глава говори само за засилване на борбата с безплодието.
Този борбен тон издава безпокойството, обхванало страната при публикуването на последните статистики за плодовитостта на французите. Въпреки това, повод за тревога (все още) няма. В подкрепа на това твърдение можем да посочим поне четири причини.
- Раждаемостта остава стабилна през последните 50 години
Със само 678 000 раждания през 2023 г., раждаемостта във Франция в абсолютни цифри несъмнено е достигнала най-ниската си точка. Никога досега след Втората световна война не е имало толкова малко бебета. В резултат на това, но също и поради застаряването на населението и следователно нарастващия брой смъртни случаи, естественият прираст (раждания – смъртни случаи) бързо намаля, преминавайки от +253 000 през 2014 г. до +47 000 миналата година.*
Тези цифри обаче не казват всичко. Трябва също така да вземем предвид факта, че както отбелязва INSEE, „женското население в най-подходяща фертилна възраст от 20 до 40 години, като цяло намалява от средата на 90-те години на миналия век и след 2016 г. се задържа на ниско ниво“. Така че тенденцията към намаляване на броя на новородените се обяснява отчасти с намаляването на броя на жените в детеродна възраст и на броя деца на една жена.
Иследването на движението в дългосрочен план на показателя за обща раждаемост също дава възможност да се определи безпрецедентният характер на този спад в раждаемостта. Този показател измерва за дадена година броя на децата, които една жена би имала през целия си живот, ако „замразим“ нивата на раждаемост на всяка възраст, наблюдавани през тази година.
По този начин една жена, която през целия си живот има нивата на плодовитост по възраст, регистрирани през 2023 г., би родила средно 1,64 деца. Това е спад спрямо 2010 г., когато беше 2,02, но това не е нещо безпрецедентно: през 1993 и 1994 г. Тази цифра беше само 1,66. Исторически погледнато назад във времето се вижда, че този показател, въпреки своите колебания, остава стабилен в продължение на 50 години.**
- Все още нищо не е загубено
Данните, публикувани от Националния статистически институт, са конюнктурни: те показват, че през последните години двойките имат по-малко деца. Предстои да разберем какво означава това. Дали искат по-малко деца? Дали все пак смятат да го направят, но по-късно. Дали това е осъзнат избор избор или по принуда? Днес никой не може да отговори на този въпрос.
Това, което знаем, е, от една страна, че нищо не показва, че желаният идеален брой деца – който е средно 2,4 според едно наистина малко старо проучване – се е сринал. От друга страна, ако погледнем крайната плодовитост, тоест броят на децата, които всяка жена действително е имала, виждаме, че тази цифра остава стабилна, средно около 2.
Очевидно тези данни се отнасят само до поколенията, които вече са достигнали възраст от 45 или 50 години, при които вероятността да имат още деца е силно ограничена. Ето защо последните данни засягат поколенията жени, родени в средата на 70-те години.
Въпреки това, както отбелязва Центърът за наблюдение на обществото, „имаме добри основания да смятаме, че те ще останат стабилни, тъй като жените, родени в средата на 80-те години, на 35 години имат толкова деца (1,7), колкото и родените през 70-те години на същата възраст.“
Следователно към момента най-вероятна изглежда хипотезата просто за отлагане на раждането, особено в условията, в които наред с други неща, несигурността породена от икономическата и международната ситуация и увеличаването на разходите за живот могат да накарат хората да изчакат с възпроизводствения процес.
- Спадането на раждаемосста е световна тенденция
Демографските теденции във Франция не са изненадващи, защото по нищо се отличават от тези по света. Общата раждаемост в света също намалява: от 2,8 деца на жена през 2000 г. на 2,3 през 2021 г. според Националния институт за демографски изследвания.
В своето огромно мнозинство повечето западни страни са във фаза на застаряване на населението. И все пак спадът на раждаемостта във Франция по никакъв начин не може да се сравни с този в Китай например, чийто индекс на раждаемост е 1,16 през 2021 г., според данни на Световната банка. Китайското население дори е намаляло през 2023 г., докато това на Франция е нараснало с 0,3% спрямо предходната година.
Ако отново се съсредоточим върху европейската ситуация, безспорно е, че Франция сега по-скоро се присъединява към своите съседи, докато увеличението на броя на ражданията между 1994 и 2010 г. я отличаваше от тях. Това е част от движението за сближаване на раждаемостта в Европейския съюз.
„С изключение на Испания, Италия и Полша, страните, които са били с по-нисък коефициент на плодовитост преди двадесет години, сега регистрират увеличение на броя на децата на една жена. От друга страна, коефициентът на плодовитост в страните с най-голяма раждаемост е намалял“, отбелязва икономистът Жил Льо Гарек в публикация в сайта на Френска обсерватория за изследване на икономическата конюнктура.
Въпреки този спад Франция остава начело в класацията. През 2021 г. тя е страната с най-висока раждаемост в ЕС и може да бъде настигната само от Чешката република и Румъния, които „значително надхвърлиха очакванията по отношение на увеличението на раждаемостта“.
- Семейната политика е с ограничен стимулиращ ефект
Въпреки всички тези успокояващи сигнали, Еманюел Макрон прие като своя мисия да съживи раждаемостта. През януари той потвърди реформата на отпуска по майчинство (бащинство), обявена миналото лято, така че той да бъде „по-добре платен“ и по-кратък.
Но може ли наистина да се въздейства върху раждаемостта по този или друг начин? В ЕС по-голямата финансова подкрепа за семействата е свързана с по-висока раждаемост. Проучванията за въздействието на финансовите помощи върху раждаемостта обаче показват, че то има ограничен положителен ефект.
„Наблюдаваме по-скоро промяна в избора на време за раждането: мерките за подкрепа насърчават някои двойки да се сдобият с бебе по-рано, отколкото са планирали, което води до увеличаване на броя на ражданията в краткосрочен план. Но тъй като броят на раждания на една жена не се увеличава, това води отново до спад на раждаемостта, понякога дори на по-ниско ниво, отколкото преди прилагането на стимулиращата политика“, посочва Ерве Льо Брас, историк и демограф.
Проучване на Фонда за населението на ООН, от друга страна, показва положителния и дълготраен ефект от политиките, улесняващи съвместяването на семейния и професионалния живот на жените (детски ясли, въвеждане на по-ранно обучение за децата и др.). Процентът на заетост на майките също е по-висок в страните от ЕС с най-висока раждаемост.
За това би могъл да бъде полезен родителският отпуск, споделен от двамата родители… при условие, че мъжете се възползват от него. Само 0,8% от бащите са използвали отпуск по бащинствопрез 2021 г.
В средата на януари Еманюел Макрон извади още едно оръжие за „превъоръжаване“ на демографията: план за борба с безплодието. Докладът за причините за безплодието, изготвен през 2022 г., подчертава, освен нарастващата възраст на майките, въздействието на околната среда върху ендокринната система. Наистина изглежда по-уместно да се съсредоточим върху замърсителите на природата, отколкото върху женските утроби.
*По данни НСИ в България през 2022 г. (последната налична) са родени 56 917 деца, от които 56 596 са живородени. Това също е най-ниският брой за този век. Най-висока е била през 2009 г – 81 532 бебета. Естественият прираст за 2022 година е отрицателен (-62218 души)
**За България коефициентът на плодовитост през 2022 година е 1,78, – лек ръст спрямо 2021 г. (1,58), като спрямо началото на века също се покачва (през 2000 г. е бил 1,27)
