fbpx

ВЕИ на бързи обороти: възможен ли е процесът в България

Децентрализираното производство на електроенергия е в центъра на бурното развитие на ВЕИ сектора в Европа. Огромният напредък на ВЕИ технологиите подтиква гражданите и бизнеса все по-често да търси път към енергийна независимост. Успехът на енергийния преход ще зависи именно от по-активната роля на гражданите, местните общности и малкия и среден бизнес, които ще се превърнат от пасивни ползватели на енергия в инвеститори и производители.

В България този процес на демократизация и децентрализация на ВЕИ сектора се сблъсква със сериозни предизвикателства, като например блокиран процес на присъединяване към електроразпределителната мрежа и все още твърде сложни, бюрократични процедури, съпътстващи екологичните и строителните разрешителни за ВЕИ проектите.

Това са част от коментарите и изводите от последния анализ на Центъра за изследване на демокрацията, представен по време на кръгла маса „ВЕИ на бързи обороти: премахване на пречките пред децентрализацията“.

Посочва се, че с последните промени в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници е предприет опит за хармонизиране на националното законодателство на България с европейското право. Целта е да се отключи потенциала за малки, децентрализирани мощности, разпръснати из цялата страна, които да допринесат за намаляването на разходите за енергийно потребление и да превърнат българските граждани в активни участници на пазара на електроенергия.

От ЦИД анализират добрите практики от други страни-членки на ЕС за транспониране на европейското ВЕИ законодателство, което може да допринесе за разработването на конкретни препоръки за промени в българската регулаторна рамка за насърчаване на ВЕИ инвестициите, с акцент върху децентрализацията на производството на електроенергия и стимулирането на енергийното гражданство.

Непрозрачните механизми за разпределяне на мрежовия капацитет затруднява ефективното разработване на нови ВЕИ проекти. Липсата на ясна методология за оценка на разходите за присъединяване допълнително усложнява инвестициите. От друга страна административните процедури, свързани с екологичните и строителните разрешителни за изграждане на ВЕИ проекти, водят до чувствително забавяне на проектите, като често определените в закона срокове за извършване на отделните процедури биват нарушавани. Също така различното тълкуване на законодателството от страна на компетентните органи може да доведе до дискриминиращо отношение на един участник спрямо друг.

За да се изяснят процесите на споделяне и отчитане на произведената и потребената електроенергия, следва подробно да се анализират разходите и ползите от разгръщането на енергийните общности, както и за установяване на ясни правила за разпределение на тези разходи между различните страни.

  • Следва да се подобри дефиницията за енергийни общности, като целта е да се премахне неяснотата в нормативната уредба, свързана с тяхното учредяване, роля и функциониране.
  • Включване на микропредприятията в обхвата на участниците в енергийните общности, за да се повиши гражданската активност в енергийния преход.
  • Гарантиране прилагането на седемте принципа за ефективно функциониране на енергийните общности, съобразено с модела на
  • Предотвратяване „комерсиализацията“ на енергийните общности, за да се запази техния граждански характер.
  • Отстояване на принципите за равноправие при взимането на решения и географска близост между ВЕИ мощностите.
  • Установяване на ясни критерии за регистрация на общността, включително правата и положенията, от които тя може да се ползва във връзка с дейността си.

За защита на правата на активните клиенти и потребители на ВЕИ електроенергия е необходимо въвеждането на забрана за използване на дискриминационни практики от страна на мрежовите оператори срещу ВЕИ инвеститорите.

  • Принципните правила за съхранение и продажба на излишната електроенергия следва да осигурят справедливост и прозрачност в дейността на гражданските енергийни общности, като се гарантира съответствие със законодателството и целите на енергийния преход.
  • Насърчава се премахването на всякакви форми на дискриминация срещу ВЕИ участниците на електроенергийния пазар, чрез конкретно определяне на правилата и условията за съхранение на електрическа енергия за различни цели, с цел оптимизиране използването на електроенергията и възможността за продажба на излишната електроенергия обратно в мрежата, съобразено с лицензионния режим, предвиден в ЗЕ.

За да се осигури ефективно регулиране на процедурите за присъединяване към електрическата мрежа трябва да бъдат създадени подзаконови рамки, които подробно да определят стъпките за присъединяване, с конкретни срокове и уточнени правомощия за различните институции.

  • Необходимо е да бъдат изяснени въпросите около финансовата отговорност при увеличаване на преносната способност на мрежата, като се избегне прехвърлянето на финансовата тежест на модернизацията и разширяването на мрежата върху инвеститорите.
  • Трябва да бъдат въведени конкретни разпоредби, които да обхванат строителството на вътрешна електрическа инфраструктура за споделяне на електрическа енергия между членовете на енергийната общност.
  • Необходимо е ясно да се регламентира достъпът на енергийните общности до електроенергийните пазари, за да се осигури равнопоставено третиране за всички участници на енергийния пазар.

За да се изяснят процесите на споделяне и отчитане на произведената и потребената електроенергия следва подробно да се анализират разходите и ползите от разгръщането на енергийните общности, както и за установяване на ясни правила за разпределение на тези разходи между различните страни.

  • Важно е да бъдат премахнати двойните мрежови такси и въвеждането на методология за регулиране на цените за изкупуване, което ще създаде стимули за инвестиции в малки, децентрализирани мощности и в енергийни общности.
  • Заедно с това трябва да се вмени задължение на мрежовите оператори да се съобразяват с исканията на активните потребители за продажба на излишната електроенергия обратно в мрежата.
  • Следва да се ускори инсталирането на интелигентни електромери и стандартизирани процедури за виртуално нетно отчитане.
  • Има необходимост от ясно определена регулаторна рамка за агрегиране, включително чрез защита на търговската информация и личните данни на клиентите, както и създаване на механизъм за разрешаване на споровете между участниците в схеми за агрегиране и споделяна на електроенергия.

Подобряването на административните процедури ще зависи от създаването на централно координационно звено, което ще хармонизира практиката на всички местни власти по управлението на административните процедури, през които преминават ВЕИ проектите.

  • Центрове за административно обслужване трябва да бъдат създадени въз основа на оценка на нуждите и мрежовия капацитет, като финансирането им трябва да се осигури от държавния бюджет, за да се гарантира равен достъп до финансови ресурси за всички общини.
  • За подобряване на ефективността и прозрачността на административния процес е необходимо да се проведе масова цифровизация на процедурите, както и да се въведе изцяло електронна комуникация между инвеститорите и административните органи.
  • Важно е централното координационно звено да бъде основен източник на единна и ясна информация относно възможностите за производство и собствено потребление на ВЕИ енергия, като се препоръчва и създаването на информационна кампания за ползите от създаването на енергийни общности.
  • Препоръчва се създаването на регистър на енергийните общности и малките децентрализирани системи, поддържан от АУЕР, който да бъде публично достъпен и който ще спомогне за по-коректното отчитане на потреблението на ВЕИ енергия и за планирането на развитието на електроенергийната система.

Необходими санационални схеми за подпомагане на използването на възобновяеми енергийни източници, взимайки предвид наличните финансови инструменти на национално и европейско равнище.

  • Препоръчва се въвеждането на финансови инструменти, като отпускане на нисколихвени кредити, револвиращи фондове и грантове за подпомагане на домакинствата с ниски и средни доходи, както и на МСП, които да се включват в създаването на енергийни общности.
  • Необходимо е ориентирането на публични национални и европейски ресурси към подпомагане на инвестициите във ВЕИ енергийни общности, например чрез Националния план за възстановяване и устойчивост, Европейските регионални фондове, Териториалните планове за справедлив преход и Европейския социален фонд.



Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"