Става ли турската лира заложник за преизбирането на Ердоган

Става ли турската лира заложник за преизбирането на Ердоган

Турската лира достигна ново историческо дъно през тази седмица. Тя загуби близо 4% от стойността си, за да стигне до 10,41 лири за долар и 10,81 лири за евро. След което имаше известно възстановяване в очакване на предвиденото за четвъртък заседание на Централната банка, на което се очакваше да бъде обявено за трети пореден месец намаляване на лихвените проценти.

Официално независима, банката се поддава на постоянния натиск на президента Реджеб Тайип Ердоган за намаляване на лихвените проценти с цел стимулиране на растежа. Ердоган игнорира притесненията на икономисти и инвеститори, че инфлацията е извън контрол, а ако тя има ръст, то той е само номинален, коментира Capital.fr.

Тази монетарна политика си постави за цел постигането на растеж от 10% през 2021 г. с допустима инфлация от 20% на годишна база. Но от началото на годината лирата вече загуби 25% от стойността си спрямо долара. Съществува нарастващ риск продължаващото подчинение на Централната банка на желанията на Ердоган да доведе до хаотично и неконтролируемо спадане на националната валута в близките дни и седмици.

Цетралната банка свали основния лихвен процент с 300 пункта от август насам, за да го сведе до 16%. Това означава, че реалният лихвен процент в Турция, т.е. разликата между лихвените проценти и инфлацията, е отрицателен, което води до девалвация на лирата и повишено търсене на злато и чужди валути.

Натискът върху лирата се засилва и от това, че се очаква Федералният резерв на САЩ да повиши лихвите по-рано от първоначално предвижданото, за да се пребори с нарастващата инфлация в САЩ. Такова решение би направило долара по привлекателен спрямо валутите на страните от нововъзникващите пазари и би довело до отлив на капитали от тези пазари към САЩ.

Според анализаторите главните причини за актуалните проблеми на Турция трябва да се търсят в неконвенционалната ѝ икономическа политика, която се концентрира върху по-голям ръст, но на цената на висока инфрация и обезценяване на лирата. Подобни мерки са в полза на износителите и едрите производители, но имат силно негативно отражение върху гражданите поради бързото нарастване на цените на стоките и услугите.

Но дори и индустрията започва да показва безпокойство пред риска Турция да влезе във валутна криза. Тя би засилила натиска върху банките във връзка с предстоящите през следващите месеци падежи по кредитите, които са в долари. Министърът на финансите Лютфи Елван декларира по-рано тази седмица пред един икономически форум, че правителството изцяло е концентрирано върху стабилизирането на цените и на националната валута.

Според Тимоти Аш, аналзатори  специалист по нововъзникващите пазари, президентът Ердоган, чиято популярност е най-ниска след 19 години „царуване“, залага на икономическия ръст за своето преизбиране през 2023 г. „Интересно е да се наблюдава как екипът на Ердоган е склонен да заложи на икономическия ръст и заетостта вместо на намаляването на инфлацията, като средство за спечелване на следващите избори“, пише той, цитиран от изданието.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"