Българската стопанска камара (БСК) разпространи позиция, в която остро се противопоставя на предложението за промени в Кодекса на труда, въвеждащи автоматизъм при определянето на минималната работна заплата (МРЗ). Законопроектът е внесен от Корнелия Нинова и група народни представители и предвижда МРЗ да се определя като не по-малко от 50% от средната брутна работна заплата за страната, като определянето й да става в срок до 31 октомври на текущата година.
По повод на това, че в мотивите към законопроекта се излагат съображения за привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Директивата за адекватни минимални работни заплати, от БСК изтъкват, че Директивата не изисква МРЗ да е в размер не по-малко от 50% от средната работна заплата. Отбелязва се, че директивата създава рамка за адекватност на законоустановените минимални работни заплати (ЗУМРЗ) и насърчаване на колективното преговаряне за определяне на заплати. Тя дава легална дефиниция на някои понятия, като: „минимална работна заплата“ и „покритие на колективните трудови договори“.
Държавите-членки, в които има ЗУМРЗ, трябва да приемат процедура за определяне и актуализиране на МРЗ. Процедурата трябва да е съобразена с ясно дефинирани критерии, допринасящи за адекватността на ЗУМРЗ. Държавите-членки трябва да дефинират тези критерии в съответствие с националните си практики или чрез промяна в съответното законодателство, или чрез решение на компетентния орган, или чрез тристранни споразумения.
Според БСК предлаганият законопроект противоречи на изискванията на Директивата, тъй като изключва социалните партньори от процедурата за избор и прилагане на критерии за определяне на равнището на МРЗ, както и от процедурата за избор и прилагане на ориентировъчните референтни стойности за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати. По този намин законопроектът ерозира ролята на социалните партньори по ключов за тях въпрос. Освен това, напълно се елиминират всички останали национални критерии, които следва да се дефинират по смисъла на чл. 5 от Директивата, както и по смисъла на Конвенция 131 на МОТ.
„БСК заявява готовността си да инициира разговори със службите на Европейската комисия и Международната организация на труда в случай на реализиране на тази или подобни законодателни инициативи, които тотално подменят целите и духа на директивата и международните стандарти в областта, подкопават и обезсмислят социалния диалог“, се посочва още в становището.
От БСК припомнят, че според наредбата от 1991 г., конкретният размер на МРЗ се изменя от Министерския съвет след договаряне между социалните партньори при съществени изменения в критериите за определяне на нейния размер или по искане на една от страните. „Този подход, за съжаление, е изоставен с приемане на измененията в Кодекса на труда през 1992 г., според които: „(чл. 244) Министерският съвет определя минималната работна заплата за страната“. Впоследствие законодателно се укрепва фигурата на Националния съвет за тристранно сътрудничество, където размерът на МРЗ само се консултира със социалните партньори, но не се договаря между социалните партньори“, изтъкват работодателите.
