fbpx

Страните от ЕС се задължиха от 1 декември да пестят ток в пиковите часове

Министрите на енергетиката на ЕС са постигнали споразумение, с което Съветът на ЕС ще въведе общи мерки за намаляване на търсенето на електроенергия и за събиране и преразпределение на излишните приходи от енергийния сектор към крайните клиенти.

Това съобщава енергийният министър на Чехия, която председателства в момента Съвета на ЕС.

Постигнато е съгласие за доброволно намаление от 10% от брутното потребление на електроенергия и задължителна цел за намаление от 5% от потреблението на електроенергия в пиковите часове. Държавите членки трябва да определят 10 % от пиковите си часове между 1 декември 2022 г. и 31 март 2023 г., през които ще намалят търсенето. Те ще могат свободно да избират подходящите мерки за намаляване на потреблението и за двете цели през този период, става ясно от решението.

Освен това има съгласие за ограничаване пазарните приходи от 180 евро/MWh за производители на електроенергия, включително посредници, които използват така наречените инфрамаргинални технологии за производство на електроенергия, като възобновяеми енергийни източници, ядрени и лигнитни въглища. Такива оператори са реализирали неочаквано големи финансови печалби през последните месеци, без оперативните им разходи да се увеличават. Това се дължи на ролята на въглищата и газа като ценообразуващи пределни източници, които в момента надуват крайната цена на електроенергията.

Нивото на тавана е предназначено да запази рентабилността на операторите и да избегне възпрепятстването на инвестициите във възобновяема енергия.

Очаквано е прието и използването на избрани от страните членки мерки за събиране и пренасочване на излишните приходи към подкрепа и защита на крайните клиенти на електроенергия. Държавите членки въвеждат някои възможности за гъвкавост, за да отразят националните си обстоятелства и въведените мерки на национално ниво. Те включват възможността за определяне на по-висок таван на приходите, използване на мерки, които допълнително ограничават пазарните приходи, разграничаване на технологиите и прилагане на ограничения към пазарните приходи на други участници, включително търговци, наред с други неща.

В ситуации, когато нетната зависимост от внос на държава-членка е равна или по-висока от 100%, те трябва да сключат споразумение до 1 декември 2022 г. за адекватно споделяне на излишъка от приходи с държавата-членка износител. Други държави-членки също са поканени да сключат такива споразумения.

Страните от съюза са се споразумяли да определят и задължителна временна вноска за солидарност върху печалбите на бизнеса, работещ в секторите на суровия петрол, природния газ, въглищата и рафинериите. Вноската за солидарност ще бъде изчислена върху облагаемите печалби, определени съгласно националните данъчни правила през фискалната година, започваща през 2022 г. и/или през 2023 г., които са над 20% увеличение на средната годишна облагаема печалба от 2018 г. насам. Ще се прилага вноската за солидарност в допълнение към обичайните данъци и такси, приложими в държавите-членки.

Отделните страни могат да запазят национални мерки, които са еквивалентни на таксата за солидарност, при условие че са съвместими с целите на регламента и генерират поне сравними приходи.

Държавите-членки могат временно да определят цена за доставка на електроенергия за малки и средни предприятия, за да подкрепят допълнително МСП, които се борят с високите цени на енергията.

Мерките са временни и извънредни. Те ще се прилагат от 1 декември 2022 г. до 31 декември 2023 г. Целите за намаляване на потреблението на енергия ще се прилагат до 31 март 2023 г. Задължителната горна граница на пазарните приходи ще се прилага до 30 юни 2023 г.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"