Ситуацията не е страшна, имаме рекорден икономически растеж, икономиката и домакинствата се държат добре. Може да стане страшно не от вътрешна гледна точка, а от външна, защото във външно отношение нещата не са ясни. Това коментира в „Преди всички“ по БНР икономистът Красен Станчев.
По думите му, в България инфлацията се замеря с пари на данъкоплатците. Основателят и изпълнителен директор на Института за пазарна икономика до 2007 година отбелязва, че разработените в средата на 2021 година разчети за социалните помощи и плащания не се спазват. Правителството е предпочело да се увеличават разходите на калпак и да се намалят приходите по линия на хлебни изделия, на ДДС.
Всички допълнителни приходи са почти абсолютно равни на увеличената инфлация, смята Станчев, като посочва, че в същото време най-големият разход са останали помощите в енергетиката.
Според него в сегашния бюджет остават проблемите с приходите, но всички тези проблеми се дължат на предизборната ситуация.
По отношение на енергетиката Красен Станчев препоръчва, докато трае тази известна неопределеност, по-добре да бъде отложено затварянето на въглищни централи или намаляването на техните емисии. Икономистът уточнява, че неяснотата идва от това колко ще продължи войната. Има много неща, които не бяха предвидени тази година, а и за следващата не са.
„Всички те са свързани с един феномен – глупостта на Кремъл. Никой не очакваше, че онова, с което се финансира войната, т.е. износът на енергийни ресурси, което е около 14% от приходите на бюджета на Руската федерация, ще бъдат намалени доставките, с което се поставя под въпрос бъдещото финансиране на подобни действия. Никой не предполагаше, че ще има нова мобилизация, а тя е доста скъпа – тя е 11% от приходите, само заради това, че някакви хора престават да работят. При тези 300 хил., които бяха мобилизирани, около 11% от месечните приходи (цялата сума за годината) нямаляват„, коментира още той в „Преди всички“.
По думите му от икономическа гледна точка войната е най-големият риск след Карибската криза.
В същото време, изтъква Станчев, не всички рискове в енергетиката са преодоляни. Те, по думите му, са няколко. „Един от тях са доставките на ядрено гориво за „Козлодуй“ след 2025 г. Вторият риск е стабилността на самата система. Следващият проблем – докато с природния газ беше сравнително лесна замяната на руски доставки, аз не смятам, че при петрола е възможно, специално за България, специално за „Лукойл Нефтохим“. Ако бъдат спрени доставките на руски суров петрол, ще е много трудно да се намери захранване на капацитета му – няма откъде да дойдат други доставки„. Според него нито един от тези проблеми не зависи от законодателството.
