Следващите два месеца вероятно ще бъдат трудни за европейските икономики, които са засегнати от висока инфлация и опасност от недостиг на енергия, предупреждава МВФ, цитиран в репортаж на Capital.fr*.
Международният валутен фонд (МВФ) е песимист за състоянието на европейските икономики през тази и следващата година, като очаква бавен растеж и все още много висока инфлация. Към това трябва да се добави и опасността от недостиг на енергия, което може да влоши още повече положението. „Европейските перспективи значително се влошиха“, посочва институцията в своята регионална прогноза.
МВФ представи глобалните си икономически прогнози по време на годишните си срещи, организирани съвместно със Световната банка във Вашингтон, след което публикува докладите си за отделните региони. „Европа беше на път да излезе от пандемията в края на 2021 г. Благодарение на добре премерени общи политики, като същевременно растящата инфлация беше на път да отслабне“, но „войната на Русия в Украйна и последиците от нея напълно промениха тази перспектива“, се казва в регионалния доклад на МВФ.
Икономическият ръст на Стария континент, (без Турция и страните засегнати от военен конфликт), се прогнозира да бъде 3,2% през 2022 г. и 0,6% през 2023 г., т.е. съответно с 0,7 и 1,1 пункта по-малко от това, което се очакваше при предишните превиждания, публикувани през юли. Що се отнася до инфлацията, тя трябва да спадне през 2023 г., но ще остане много висока: МВФ очаква съответно 6,2% в напредналите европейски страни и 11,8% в новоразвиващите се европейски икономики.
Картината е мрачна и „една от основните краткосрочни опасности е ново влошаване на енергийните доставки, което, съчетано със студена зима, може да доведе до недостиг на газ, режим на тока и по-дълбоки икономически затруднения“, предупреждава МВФ. „Социалното напрежение може да се засили в отговор на кризата с цената на живота“. Това може да тласне правителствата към „по-експанзионистична фискална политика, която може да принуди централните банки да затегнат допълнително паричната си политика“.
„Изправени пред комбинация от нисък растеж и висока инфлация, която може още да се задълбочи, европейските политици са принудени да направят сериозни компромиси и да търсят трудни политически решения“, отбелязва още МВФ. „Техническата рецесия – най-малко две последователни тримесечия с отрицателен ръст на БВП – прогнозирана за някои части от Европа, може да се превърне в още по-дълбока рецесия в целия континент“, предупреждават от международната организация. В световен мащаб МВФ запази прогнозата си за ръст за 2022 г. от 3,2% и намали тази за 2023 г. на 2,7%.
Рецесията става все по-явна за европейския континент. Алфред Камер, директор на европейския отдел на Международния валутен фонд (МВФ), предупреди, че „през тази зима повече от половината страни от еврозоната ще изпаднат в рецесия с поне две последователни тримесечия на свиване на производството. В тях то ще спадне средно с около 1,5% в сравнение с връхната си точка от последната година”.
По повод публикуването на специалния си доклад за Европа, МВФ прогнозира ръст от само 0,6% през следващата година за еврозоната и спад на германския и италианския БВП съответно с 0,3 и 0,2%. Публикуването в понеделник на индексите на мениджърите по покупките (PMI) от S&P Global показва ново влошаване на ситуацията.
„През тази зима рецесия ще има в повече от половината страни от еврозоната“
Общият индекс падна до 23-месечно дъно на 47,1 пункта срещу 48,1 през септември. Индексът на производствената активност е най-нисък от 29 месеца – 44,2 пункта при 46,3 предходния месец, а този на дейността в сферата на услугите е 48,2 пункта. „Ускоряването на спада в активността и намаляването на търсенето, които се наблюдават през октомври, предвещават свиване на икономиката в еврозоната през четвъртото тримесечие. Така рецесията в икономиката на региона изглежда все по-неизбежна“, подчертава Крис Уилямсън, главен икономист в S&P Global Market Intelligence.
Именно в обработващата промишленост, и по-специално в енергоемките предприятия, спадът в производството е най-виден, подчертават от S&P Global, продължава пети пореден месец с темпове, невиждани от юли 2012 г. (освен по време на пандемията от Ковид-19).
Водещата индустриална сила в Европа, Германия, плаща висока цена. Общият PMI индекс, който включва обработващата промишленост и сектора на услугите, падна до 44,1 през октомври от 45,7 през предходния месец. Само за производствения сектор показателят падна до 45,7 след 47,8 през септември. „Забавянето на икономическата активност на предприятията в Германия се увеличава в началото на четвъртото тримесечие, като така се прибавя към другите нарастващи признаци за предстояща рецесия“, коментира Фил Смит, асоцииран директор в S&P Global Market Intelligence.
Френската устойчивост
В тези мрачни условия френската икономика показва признаци на устойчивост. Но тенденцията не е толкова добра. Нивата на активност стагнират в страната, като общият PMI индекс спада от 51,2 през септември до 50,0 през октомври, което отбелязва „края на период на непрекъснат растеж, който започна през април 2021 г.“. Активността се повиши леко в сектора на услугите, компенсирайки рязкото свиване на промишленото производство.
„Перспективите се влошават във втората по големина икономика в еврозоната“, предупреждава Джо Хейс, икономист в S&P Global. Единственото положително нещо е, че „растежът на заетостта във френския частен сектор се запази и през октомври, като тази тенденция се наблюдава вече двадесет и два месеца“.
Показателите не са добри и ситуацията може още да се влоши. „Пълното спиране и на останалите руски газови потоци към Европа, съчетано със студена зима, може да доведе до недостиг, режим на тока и спад на БВП до 3% в някои икономики от Централна и Източна Европа“, предупреждава Алфред Камер.
*Превод Георги Саулов
