Последната среща на страните от ОПЕК + може да се определи като „планината роди мишка“, коментира с ирония колумнистът на Capital.fr* Ален Корбани, мениджър на Global Gold and Precious fund. Федералният резерв и курсът на долара ще окажат при всички положения въздействие върху цената на петрола…
От началото на годината цената на суровия петрол спадна с 11,6%. Тази негативна тенденция обаче не е трайна и всъщност крие висока волатилност (от 33%). По-конкретно, цената на суровия петрол се колебаеше в диапазона между 86 и 73 долара. Той се търгуваше за $76, едва с $2 над цените, които предшестваха срещата на ОПЕК+ на 4 юни във Виена.
Дискусиите по време на тази среща продължиха седем часа. Тази необичайна продължителност извежда на преден план възникналото наскоро напрежение между Саудитска Арабия и Русия, която се опитва да подкопае усилията на Рияд за увеличаване на цената на петрола (като не спазва квотите си). В крайна сметка участниците се споразумяха да удължат решението за намаляването на производството, взето в края на 2022 г., до края на 2024 година. Саудитска Арабия обяви, че ще намали производството си с един милион барела на ден за месец юли (с опция за евентуално удължаване на периода) и (за да демонстрират привидно единство?) Русия, Ангола, Нигерия и Конго се съгласиха да преразгледат надолу поставените си цели за добив.
Решенията, взети по време на тази среща, далеч не са в разрез с намаляването на производството от октомври 2022 г. (2 милиона барела), нито от април 2023 г. (1,6 милиона барела). Предупрежденията, отправени от министъра на енергетиката на Саудитска Арабия Абдулазиз бин Салман към спекулантите на борсата, които залагат на спада на цените на петрола, не ги убедиха. Спекулативните къси позиции се върнаха към нивата от септември 2021 г. (което е с 50% над най-ниските нива от началото на годината).
Запазването на тези спекулативни позиции е отговор на страховете от забавянето на световния икономически растиж, от последните разочароващи данни за китайския ръст, от рестриктивната парична политика на основните централни банки (Австралия, Канада, Европа, Съединените щати), които трябва да окажат отрицателно въздействие върху търсенето на петрол. В допълнение, това позициониране се подкрепя от нарастването на производството на петрол в САЩ (до 12,4 милиона барела на ден) и намаляването на търсенето на петрол в САЩ (което отбеляза спад в сравнение с равнището достигнато през май 2023 г.).
Помирението между Саудитска Арабия и Иран от март под егидата на Китай напомни на инвеститорите, че, макар че връщането на иранския петрол на пазара е все още малко вероятно, то със сигурност не е невъзможно, като се има предвид, че генералният секретар на ОПЕК каза, че е „готов за пълното връщане на Ислямската република към петролния пазар, след като санкциите бъдат премахнати“.
Устойчивото търсене на петрол (засега) съответства на предлагането, което остава на същите равнища въпреки разногласията в рамките на ОПЕК+. Саудитска Арабия трябва да увеличи още повече усилията си, за да успокои инвеститорите. При равни други условия развитието на цената на суровия петрол ще зависи до голяма степен от следващите решения на американската централна банка и от движението на курса на долара.
*Превод Георги Саулов