България остава сред държавите с най-ниски цени в Европейския съюз, но усещането за висока инфлация се запазва заради по-ниските доходи и големия дял от семейния бюджет, който домакинствата отделят за храна.
Това сочи проучване, цитирано от БТА, представено на събитие, организирано от мениджмънта на „Лидл България“.
В анализа се обръща специално внимание на високата инфлация у нас (6.3%) спрямо отчетените в еврозоната около 3%. При храните, алкохолните напитки и тютюневите изделия инфлацията в еврозоната през април и май е около 3,3 процента, а при някои основни преработени храни, сред които сирене, кашкавал и хляб, ръстът е около 1,1 процента. В същото време общата инфлация в България остава висока основно заради поскъпването на услугите, посочват от Лидл.
В същото време през май 2026 г. спрямо предходния месец общата инфлация практически е била нулева, а при храните е отчетен спад от 0,4 процента. Редица фактори обаче продължават да оказват натиск върху цените – по-високи разходи за електроенергия, транспорт и логистика, както и значителният ръст на заплатите през последните години, установява проучването. В това число важен принос има и удвояването на средната работна заплата у нас за периода 2021 – 2026 г., като разходите за производство също нарастват значително. Увеличението на доходите създава допълнително потребление, което също влияе върху инфлационните процеси, обръщат внимание от Лидл България..
Друг съществен фактор според тях е зависимостта на българската икономика от вносни суровини. Според представените данни страната не успява да покрие вътрешното си потребление при редица суровини за хранителната индустрия, което означава, че част от инфлацията се „внася“ от други държави чрез по-високи производствени и транспортни разходи.
Специално се посочва и структурата на разходите на домакинствата. Българските семейства отделят близо 30 процента от бюджета си за храни и безалкохолни напитки, докато средното равнище в еврозоната е около 16 процента, като именно това е една от причините инфлацията да се усеща по-силно от българските потребители.
Представеното движение на цените в магазинната мрежа на компанията сочи, че средното увеличение на цените в „Лидл България“ през май 2026 г. спрямо май 2025 г. е 4,55 процента, което е под отчетената от Националния статистически институт инфлация от 4,9 процента.
Най-сериозно поскъпване е отчетено при плодовете и зеленчуците – близо 14 процента на годишна база, като причините са свързани с климатичните условия, недостатъчно развитите напоителни системи, ограничения капацитет на оранжерийното производство и силната зависимост от внос.
Посочено бе и това, че липсата на модерна инфраструктура и дългогодишните проблеми в сектора ограничават възможностите за по-бързо развитие на българското производство. За компанията е икономически по-изгодно да предлага българска продукция, когато тя отговаря на необходимите стандарти за качество и количества, тъй като това намалява транспортните разходи и съкращава веригите на доставки.
Представените данни показват още, че избрана потребителска кошница в магазините на „Лидл България“ през юни 2026 г. струва по-малко в сравнение със същия период на миналата година, като сравнението е направено при стандартни, а не промоционални цени. По повод честите сравнения на цените у нас и в Германия, от Лидл дават пример, че избрана кошница е приблизително с 23 процента по-евтина без ДДС и с около 14 процента по-евтина с включен ДДС в България спрямо Германия.
