Действията на централните банки се очакват с интерес на всеки етап от кризата, която от няколко седмици разтърсва световната финансова система – като се започне от фалитите на регионални банки в Съединените щати та до спасяването на Credit Suisse в Европа.
Федералният резерв на САЩ (Фед) е в основата на плана за действие за гарантиране на депозитите на клиентите на банки като Silicon Valley Bank (SVB) или First Republic Bank и за спасяване доколкото е възможно на други банки, изпаднали в затруднение. Европейската централна банка (ЕЦБ), от своя страна, направи множество изявления през последните дни в опит да убеди, че Credit Suisse е просто едно грозно патенце в океана от солидни и в добро състояние европейски банки, отбелязва France 24* в обширен репортаж.
Дъжд от пари
Преди всичко те отвъртяха докрай кранчетата на ликвидността, за да са сигурни, че касите на банките ще останат пълни догоре. „В Съединените щати, например, Федералният резерв вече е добавил 300 милиарда долара към баланса си от началото на тази криза“, подчертава Александър Барадез, финансов анализатор за IG France. По-конкретно това означава, че Федералният резерв е готов да авансира без забавяне общо до 300 милиарда долара банките, които поискат това от него.
Основните световни централни банки – Фед, ЕЦБ, Банката на Англия и Централната банка на Япония –се споразумяха да действат съвместно, за да улеснят достъпа до ликвидност в долари на световно ниво. „Това е същият механизъм, който беше приложен след падането на Lehman Brothers през 2008 г. и по време на кризата с държавния дълг в Европа в началото на 2010 г.“, отбелязва Александър Барадез.
И банките не се оставиха да ги молят. Само в Съединените щати те заеха 150 милиарда долара само за една седмица, между четвъртък, 9 март, и сряда, 14 март. Това паническо втурване към парите „ няма еквивалент, дори ако се върнем към ипотечната криза“, отбелязва Барадез. Това означава, че американските банкери бяха изплашени да не се окажат съвсем голи, ако всичките им клиенти поискат да изтеглят едновременно парите си, какъвто беше случаят със Silvergate или SVB.
Тази „способност за реакция на централните банки е феноменална. Последователната им позиция доказва, че те наистина нямат ограничение в готовността си да извадят пари за спасяване на банки, които смятат за системно важни“, отбелязва Александър Барадез.
Може би все пак се чувстват и малко отговорни. Тези финансови супер-пожарникари се качиха накрая на покрива, за да потушат пожар, в чието запалване преди две години имаха сериозен принос.
Жертви на центнтралните банки?
Какви бяха условията? Развихрянето на Ковид пандемията доведе до голямата неизвестност от нейните икономически последици. Изправени пред тази безпрецедентна ситуация, „централните банки инжектираха огромни суми в икономиката. Именно благодарение на парите, които те заеха на държавите при много ниски лихви, правителствата успяха да осъществят своите планове за извънредни ситуации, позволяващи на икономики им да оцелеят от шока“, подчертава Александър Барадез.
Банките трябваше да се адаптират към тази политика на ниски лихви по краткосрочните заеми. „Тъй като тези ценни книжа вече не носеха нищо, банките се насочиха към много по-дългосрочни облигации, които останаха по-доходоносни“, отбелязва Натали Янсън, специалист по финансови въпроси в Neoma Business School.
Това обяснява защо всички американски банки, които изпитват затруднения, бяха заложили почти всичките си активи на този вид финансови инструменти.
Само дето тази политика на лесни пари доведе до висока инфлация. И когато централните банки решиха да приведат цените в съответствие, не стигнаха до нищо. Те затвориха кранчето за заемите и решиха да вдигнат лихвите с безпрецедентна скорост. „Това монетарно затягане беше по-жестоко и от онова, което започна през 2014 г., за да сложи край на политиката на лесни пари, въведена след кризата с ипотечните кредити“, обяснява Александър Барадез.
„Нормално беше този рязък обрат да причини жертви сред банките“, твърди Натали Янсън. Бързото покачване на лихвените проценти през последната година направи краткосрочните инвестиции много по-изгодни за инвеститорите, които поради това се отказаха от дългосрочните облигации, които от своя страна загубиха голяма част от стойността си. В резултат „тези, които имаха предимно дългосрочни ценни книжа, загубиха много пари, до степен, че някои от тях фалираха“, пише Financial Times.
„Политиката на централните банки създаде благоприятни условия за тази криза, но банките, които фалираха, от своя страна допуснаха грешката да не диверсифицират инвестициите си, така че да покрият риска от това повишаване на лихвените проценти“, посочва Натали Янсън.
Борба срещу инфлацията или спасяване на банките?
Усилията на централните банки изглежда дадоха резултат. Световните борси тръгнаха отново нагоре, което показва, че финансовите пазари са преглътнали спешното изкупуване на Credit Suisse от UBS и изглеждат успокоени от мерките, предприети за рефинансиране на регионалните банки в САЩ.
Но може би най-трудното тепърва предстои. Инфлацията не е изчезнала и централните банки „рискуват да се окажат в ролята на пожарникар-подпалвач, без да го искат“, подчертава Натали Янсън.
Наистина, след операцията „спасяване на банковия войник“ те биха могли да се изкушат да поемат отново по пътя на повишаване на лихвите, за да ограничат покачването на цените. Това е, което ЕЦБ вече започна да прави, твърдейки, че битките срещу инфлацията и за финансовата стабилност могат да се водят едновременно.
Но възможността за продължително спиране на политиката на повишаване на лихвените проценти рискува „да постави централните банки в безкраен цикъл на инжектиране на ликвидност“, смята Натали Янсън. При този сценарий обаче банковият пожарникар ще налее масло в огъня на инфлацията. „Но в момента нямаме друго решение за борба с инфлацията, освен да използваме лоста на лихвените проценти“, уточнява тя.
Отказът да се повишават лихвите „може да бъде интерпретиран и от финансовите пазари като знак, че централните банки смятат, че банковата система все още е твърде крехка“, отбелязва Wall Street Journal. Със сигурност това не е посланието, което централните банкери биха искали да изпратят на фондовите борси, чието доверие в банковата система тепърва започва да се възражда.
Ето защо „централните банки вероятно ще решат да повишат лихвените проценти, но с по-бавен темп от този, който бихме могли да очакваме, ако ги нямаше тези фалити“, казва Александър Барадез. Залогът, пояснява Financial Times, е, че банките, попарени от тази криза, при всички случаи ще дават по-малко пари, което ще забави икономическата активност и съвсем естествено ще намали инфлацията. Но това е мечтаният сценарий, който би могъл да се осъществи, ако не възникнат допълнителни пречки.
*Превод Георги Саулов
